Телемедицина и електронно здравеопазване - а сега накъде?

Телемедицина и електронно здравеопазване - възможности и перспективи е темата в този извънреден епизод на подкаста на БНР- "В центъра на системата". 

Полска телемедицинска мисия в България - как да почерпим от добрия опит? 

Защо Полша е пример за успешно работеща телемедицина и дигитални решения?

Къде у нас се къса връзката пациент - лекар - телемедицина - дигитално здравеопазване? 

Какво куца в нормативната уредба, за да могат пациентите да се диагностицират или проследяват дистанционно?

Епизодът е продължение на темата:

Доц. Антон Тонев: Дигитален профилактичен календар и е-направление от пациента

Слушайте епизода тук:

Гости по темата са:

✔️ Д-р Галя Кондева - министър на здравеопазването

✔️ Д-р Александър Симидчиев - народен представител

✔️ Проф. Янис Папатанасиу - преподавател в Пловдивския университет

✔️ Д-р Гергана Николова - общопрактикуващ лекар

✔️ Д-р Георги Миндов - общопрактикуващ лекар

✔️ Д-р Мира Ганова - изп. директор на Български клъстер за дигитално здраве

От разговора ще научите:

✔️ Защо е важно полско-българското сътрудничество в дигиталните иновативни решения

✔️ Какво да очакваме по ПВУ по отношение на телемедицината в България

✔️ Какво е необходимо за ефективна здравна услуга чрез телемедицина 

✔️ Къде у нас се прилага телемедицината и защо тя е важна за самотните хора, за тези в отдалечените места

✔️ Кои са нормативните неуредици по отношение на прилагането на телемедицина у нас 

✔️ За какво настояват общопрактикуващите лекари като заплащане и регламент

✔️ Общопрактикуващите лекари ще имат достъп до пациентското ни досие - но кога

✔️ Как приложението Е здраве спомага за дигиталната обвързаност в здравната система

✔️ Частните прегледи също трябва да се вписват в пациентското ни досие

✔️ В пациентското досие трябва да бъдат включени оралните прегледи и образната диагностика 

✔️ Бележката за детска градина, че детето е клинично здраво, ще отпадне 

✔️ Къде и за кои заболявания телемедицината е най-полезна за хората

✔️ Как телемедицина при пациенти със сърдечно-съдови проблеми открива нови заболявания

В Полша телемедицината и телемедицинските решения са изцяло поети от държавата. Това означава, че пациентите имат равнопоставен достъп, което в България не е така все още, посочват експери, участници в полско-българския форум - "Телемедицина и електронно здравеопазване - възможности и перспективи".

Над 1 милиард евро по Европейския план за възстановяване и развитие ще получи Полша само за развитие на електронното здравеопазване в страната, съобщи посланикът на Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански при откриването на форума, организиран от Посолството на Република Полша в София.

Министърът на здравеопазването в служебния кабинет на Главчев, д-р Галя Кондева заяви за подкаста "В центъра на системата", че имат дългогодишно сътрудничество с Полша и Полското посолство у нас и те ни подпомагат в процесите на подготовка на необходимите документи за кандидатстване по проекти в сферата на телемедицината по ПВУ, защото те са по-напред в изпълнението на такива проекти. Министър Кондева посочи, че по ПВУ страната ни има проект за амбулаторна грижа чрез телемедицина, който трябва да се реализира до 2026 година и той е свързан с изграждането на структури, които да изпълняват този тип услуга в отдалечени и труднодостъпни райони. По думите й чрез телемедицината ще се подобри достъпът на хората от тези райони до качествена и специализира медицинска помощ. Това е идеята на този проект, за който средствата са чрез ПВУ, и ако това се реализира, ще може да се надгражда след време, защото това е бъдещето.

Зелена светлина за телемедицината у нас

Стана ясно, че здравната система в Полша вече е напълно електронизирана – от издаваните рецепти до направленията за специалист, медицинските прегледи, диагностиката, лечението и проследяването на пациенти с хронични заболявания. 20 милиона поляци имат мобилна лична карта, с която се идентифицират във всяка област на здравната система. За миналата година в Полша са издадени 2,2 милиарда електронни рецепти и 224 милиона електронни направления за прегледи. Сега в страната вече се работи за разширяване обхвата на телемедицината.

Включват 34 селища от Бургаско в европроект за детско здравеопазване

По думите му Полша реагира след пандемията много по-активно от нас, като осъзнавайки ролята на телемедицината още тогава, интегрират всички институционални мерки това да се превърне в стандартна процедура, по която медиците да подпомагат пациентите, независимо къде се намират те. Институционалността в Полша позволи този метод да бъде 100 % финансиран от държавата. Това дава възможност и на бизнеса да предлага решения чрез различни електронни устройства и процеси, които правят Полша един от лидерите в Европа по отношение на телемедицина.

Телемедицината се прилага у нас на много места - от най-върховите постижения като роботизираната хирургия до доставянето на медицинска услуга в отдалечените места, където достъпът е труден или изобщо няма медицински лица и здравна грижа.

Проблемът в България е, че нормативната уредба към Закона не е изработена, затова телемедицата, която се прилага за отдалечените места и където липсва медицинска грижа, все още не се заплаща от НЗОК. А в тези труднодостъпни места телемедицината има и социални функции. Засега такава грижа се прилага в някои от тези райони чрез европейски проекти, които обаче нямат дългосрочен аспект. По същия начин стои и въпросът с уредите за телемедицина, те не са институционализирани, нито заплащани по адекватен начин, поясни д-р Симидчиев.

След изготвянето на нормативната рамка и подзаконовите актове, трябва да има преговори между БЛС и НЗОК, за да се  покрива телемедицината по линия на здравната каса.

Усилията днес трябва да бъдат насочени към това да се постигне съгласие телемедицината да стане интегрална част от нашето здравеопазване, къде да бъдат разположени тези телемедицински пунктове, в кои населени места, при какви условия да функционират, колко ще бъде заплащано на лекарите.

Д-р Гергана Николова: Личните лекари да бъдат водещи при въвеждането на телемедицината

Д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар, даде добрите примери на възможност на общопрактикуващите лекари да се възползват от телемедицината чрез електронната академия за продължаващо медицинско образование и дистанционното обучение съвместно НЦОЗА за ранен скрининг на детски аутизъм и ранно детско развитие.

Проблемът е обаче, телемедицината се използва постоянно от общопрактикуващите лекари чрез мобилни телефони и платформи, но тези консултации от разстояние не са регламентирани в закон, а това трябва да се запише, защото иначе тази дейност и не се заплаща от никого, а също и трябва да се въведе текст за възможните източници на заплащане, изтъкна д-р Гергана Николова. На оценка и регистрация трябва да подлежат само платформите за консултация от разстояние и устройствата за заснемане на показатели на пациентите, за да могат лекарите да са сигурни, че използват регистрирани платформи и устройства и медицинската помощ е качествена.

Има много нерешени въпроси, по които все още няма консенсус, а по част от тях общопрактикуващите лекари имат много забележки и искания. Още един такъв въпрос е, че всички тези прегледи и консултации и проследяване чрез телемедицина също би трябвало да се отчитат и отразят в Националната здравно-информационна система.

Как ще става това, как ще се кодира прегледът, как ще се идентифицира пациентът, който използва тези услуги, идентични ли ще са профилактичните прегледи от разстояние с присъствените?

Д-р Георги Миндов, общопрактикуващ лекар и член на УС на БЛС, коментира, че те ползват телемедицина, но това в голямата си степен е в разрез или с разминаване с нормативната уредба. Важно е да се отбележи, посочи той, че по линия на НЗОК общопрактикуващите лекари нямат право да извършват под никаква форма, освен да дадат съвет по телефона за съществуващо или предишно заболяване. Преглед, изписване за медикаменти, консултация, насочване към специалист или за хоспитализация, това може да се осъществи единствено чрез физическо присъствие на пациента, с подпис  медицинската документация от пациента, и всяко едно нарушение от тези неща води до отнемане на лекарските права на общопрактикуващия лекар. Защото пациентът да, може да се обади по телефона да лекарство с рецепта, особено за тези с електронните рецепти, но той трябва да положи личен подпис, за да му се отпуснат тези медикаменти - като антибиотик и терапията за диабетно болните. Това не може да стане и с пълномощно от близък.

Д-р Миндов посочи, че в тези случаи голям проблем имат с пациенти, които са трайно обездвижени, без да имат нов здравен проблем, НЗОК не предвижда изключения и не е договорено, тези хора да получат рецепта, без да бъдат физически в кабинета на лекаря. Защото подписът на пациента в кабинета в реално време отива към НЗИС и ако се направи нарушение, лекарят отива на борсата.

Д-р Мира Ганова коментира, че има работещ вариант на телемедицината у нас, а Законът за регламентация на консултации между лекар и пациент в отдалечените места е голяма стъпка, макар и закъсняла. Пет парламента д-р Симидчиев се опитва да внесе промените в Закона за здравето.

Това със сигурност не покрива мащаба на телемедицината и резултатите, които тя може да донесе на българското здравеопазване. Има много поднормативни актове, които трябва да се реализират, така че да бъдат възприети дигиталните решения в рамките на телемедицинския подход. В реалната клинична практика трябва да влязат дивайси за дистанционно диагностициране и проследяване на пациентите, това е централизиране на данни от тези биометрични устройства, това са създаване на интегрирани подходи на здравни грижи, които трябва да са обусловени от Национални стратегии за опазване на общественото здраве, превенция на заболяванията и контрол на хроничните заболявания - много неща трябва са направят по отношение на новите подходи, обобщи д-р Мира Ганова.

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Viber