Ръководителят на германската централна банка - Бундесбанк призова управляващите в Берлин да смекчат строгите правила за разходите и държавния дълг, известни като "дългова спирачка", предупреждавайки, че най-голямата икономика в Европа е изправена пред "усложнена" и "слаба" перспектива.
В интервю за "Файненшъл таймс" президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел посочи, че следващото правителство трябва да реформира "дълговата спирачка", която забранява на управляващите да поемат нов държавен дълг, който да надвишава 0,35% от БВП през всяка една фискална година. Целта на подобно разхлабване на това правило е справянето с дългосрочните икономически рискове, пред които е изправена Германия, отбеляза той.
По-голямо фискално пространство за справяне със структурните заплахи, свързани с увеличаване на разходите за отбрана и модернизиране на инфраструктурата на страната, би означавало "много интелигентен подход", каза Нагел.
Коментарите на шефа на Бундесбанк са най-откровените досега за това как, според него, един бъдещ канцлер трябва да се справи с ограничената фискална свобода на действие на Германия.
Нагел посочи, че сегашната икономическа перспектива е дори "по-сложна", отколкото в началото на 21-ви век, въпреки че тогава безработицата беше много по-лоша, но по това време "нямаше геополитическа фрагментация и световната търговия растеше силно".
Икономиката на Германия на практика не е отбелязала реален растеж от втората половина на 2021 г. насам, като нейният доминиращ производствен сектор е под натиск от високите разходи за енергия и намаляващата конкурентоспособност, отбелязва "Файненшъл таймс".
Същевременно, завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да изостри тези предизвикателства, като новоизбраният американски президент заплаши с общи мита между 10 и 20% върху целия внос в САЩ, включително за този от ЕС и в частност от Германия.
Бундесбанк няма да актуализира официално прогнозата си за германския икономически растеж до по-късно този месец, но Йоахим Нагел каза, че 2025 г. вероятно ще бъде "още една година на слаб растеж" за водещата европейска икономика, като оценката на централната банка вероятно ще бъде за нарастване на БВП с едва около 0,4%.
Той обаче предупреди, че растежът вероятно ще бъде още по-слаб, ако Тръмп въведе общи мита в мащаба, който е обещал.
"Ако заложим големи увеличения на митническите тарифи в настоящите прогнози, икономиката може като цяло да стагнира още по-дълго, като дори пазарът на труда може да покаже по-забележима слабост", смята шефът на Бундесбанк.
Нагел обаче посочи, че все още е уверен, че страната може да преодолее всяка криза:
"Опитът от миналото показва, че когато Германия изпитва болка, Германия ще се промени".
Той посочи дискусиите относно реформата на конституционната "дългова спирачка" като пример за това как Германия може да се справи.
"Можем да помислим за разграничаване между разходите за потребление и инвестициите, за да получим повече свобода на действие по отношение на структурните инвестиции", каза той, като посочи, че германският дълг спрямо БВП е намалял значително и се доближава до лимита от 60%, определен в правилата на ЕС, които са заложени в Пакта за стабилност и растеж.
Нагел все пак призна, че "дълговата спирачка", договорена през 2009 г., е била "много полезен инструмент", след като публичният дълг се повиши драстично след глобалната финансова криза по това време.
