Предпазлив оптимизъм за Сирия- това е позицията, която преобладава до момента в ЕС след падането на режима на Башар Асад. Повечето политици в Общността са резервирани към групировката "Хаят Тахрир ал Шам" и нейния лидер Ахмед Хусейн аш-Шараа заради близостта им към "Ал Кайда" и "Ислямска държава".
Предпазливостта като че ли изглежда повече от оптимизма, ако се съди по думите на знакови европейски политици. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен:
Европейските либерали се притесняват и от по-нататъшните действия на Турция, която бе и основен двигател на събитията в Сирия. Евродепутатката от "Обнови Европа" Натали Лоазо:
Всичко това е на фона на все още оставащи там руски военни бази - нещо, което не се харесва на доста страни-членки на ЕС. Върховният представител по външната политика и сигурност Кая Калас след Съвет "Външни работи" миналия понеделник:
Повечето европейски представители изразиха умерен оптимизъм за Сирия. А вие, питам Кели Петило от Европейския съвет за външна политика.
Аз също имам смесени чувства. Смятам, че всички анализатори и експерти биха били твърде самонадеяни, ако започнат с прогнози накъде ще тръгне Сирия. Разбира се, всички се надяват процесът да се ръководи от ООН, да е включващ, значим и да доведе до безопасен политически преход, както и да има гаранции, че ще бъде потърсена отговорност - знаете, че режимът извърши ужасни престъпления и ги виждате по новините всеки ден. Така че този момент ще е важен за изграждането на доверие у сирийците, които страдаха толкова много. Икономическото възстановяване е важно за всеки сириец, който гледа напред. Това са големи въпроси и е трудно да се предвиди на този етап накъде ще тръгнат нещата. Предпазливият оптимизъм у доста хора идва от положителните послания, които засега излъчва "Хаят Тахрир ал Шам" и неговият лидер Ахмед Хусейн аш-Шараа. Разбира се, това до голяма степен е свързано с желанието за привличане на инвестиции. Той много добре знае, че ако няма икономическо възстановяване възможно най-бързо, имиджът да покаже умереност ще потъне. Става дума за това Сирия да се превърне в място, където да се живее. Това е огромно предизвикателство пред страната предвид ситуацията в момента.
Споменахте групировката и нейния лидер. Може ли да им се има наистина доверие предвид факта, че са били част от "Ал Кайда" и "Ислямска държава"?
Не мисля, че имаме основание да им вярваме именно сега, защото не сме ги видели във властта. Могат да се опитат да ни покажат, че са различни, като първото нещо би било, че властта не е централизирана. Може да се опитат да покажат, че не искат да ръководят само те, а да интегрират различни политически сили и да доведат потенциални инвеститори от чужбина. В момента има огромна необходимост от икономическо възстановяване, но и от експерти, които могат да посъветват как да се промени конституцията, като прависти, например. Сирия е пълна с такива хора - вътре и отвън. Така че за да внушат доверие, те трябва да покажат, че могат да включат различни хора в процеса. Би било много лош знак да покажат, че искат да управляват сами в страна без върховенство на закона.
Да, но сигналите от групировката и нейния лидер са смесени. Защото чухме, че се забранява на жени да бъдат съдии...
Точно така, получихме смесени сигнали. От една страна чуваме информации за отново отварящи училища, но от друга - за забрани на права на жените. Честно казано, за жените със сигурност няма да е лесно в Сирия в бъдеще. Но все пак това е преходен период, трябва да дадем известно време и може би ще дойде момент, в който да започнем този разговор. Непосредственият фокус трябва да бъде върху сигурността, след това ще дойде време за икономиката, но смятам, че това, което е правилно, трябва да бъде набелязано от самото начало. Виждам, че много европейски политици отиват в Сирия и според мен, това трябва да бъдат разговорите от критично значение, които те да водят с управляващите в момента. На този етап посланието е ясно - и от Кая Калас, и от други, и трябва да е оформено от самото начало.
Именно Калас използва първа може би понятието "предпазлив оптимизъм" по отношение на Сирия...
Да, напълно сте права. Те определено са предпазливи и в рамките на тяхната предпазливост се опитват да установят някои контакти, да опипат почвата и да разберат може ли да се вярва, че правителството в момента ще осигури плавен преход в Сирия. Смятам, че подходът на ЕС до този момент е правилен - отново да отворят посолствата си в Дамаск, където да изпратят техни шарже д'афер. Това е доста добър сигнал и категорично още ще се отворят - французите дават знак, че искат да го направят, в момента има германски представител в Дамаск, Обединеното кралство и Съединените щати ще предложат същото. Така че категорично ще бъдем свидетели на повече раздвижване, повече отваряния, така че има известна степен на предпазливост, но и контакти. Смятам, че това определено е нещо, което трябва да се приветства и да се увеличи като мащаб. Колкото до това, което ЕС трябва да направи, мисля, че трябва да степенува, но и да се ангажира с работа там. Има много препятствия, които режимът постави и които предизвикаха санкции. Неговото сваляне неизбежно ще доведе до отваряне на икономическия фронт. В същото време не трябва изцяло да вярваме на "Хаят Тахрир ал Шам" и на нейното правителство и да бъдем предпазливи. Тези две тенденции обаче могат да вървят заедно и малко повече икономическа активност може да бъде проявена в рамките на ситуацията в момента.
Председателката на ЕК фон дер Лайен беше на посещение в Турция и даде съвместен брифинг с президента Ердоган. Това като че ли е знак за известно сближаване, но не остават ли различията по отношение на кюрдите и това няма ли да се отрази на двустранните отношения по-нататък?
Да, тези отношения са много сложни. Турция се прояви като ключов фактор за събитията от последните две-три седмици. Това е факт, който не можем да променим. Затова е правилно, че ЕС се опитва да укрепи отношенията си с Турция, защото това ще е от критично значение за бъдещето в Сирия. Наистина, кюрдският проблем е много деликатен за Турция. ЕС ще се придържа по-скоро към линията на ООН, която заклеймява нападенията срещу тях от турските сили. Военните действия определено не се приветстват, докато продължава конфликтът в Турция. Това означава, че не може да има териториална цялост в рамките на резолюция 2254 на ООН, в която се призовава за прекратяването на огъня и политическо уреждане на конфликта в Сирия. Това е голям проблем за всеки, който иска да види устойчиво бъдеще за страната. Така че от една страна ЕС ще иска да укрепи сътрудничеството си с Турция заради огромния си интерес от завръщането на сирийските бежанци в Сирия, но пък Турция ще се опитва да балансира между сближаването си с Общността и преследването на собствените си интереси, в т.ч. и въпроса с кюрдите в Сирия. Друг проблем е, че на този фронт по-голяма действаща сила е Съединените щати. А там идва много непредвидим президент през януари. Това вероятно ще усложни нещата, но Ердоган се възхищава изключително от Тръмп. Така че стават двама силни мъже, като Тръмп ще се опита да поддържа американските интереси на североизток, като се опита да победи "Ислямска държава", която още е там. В същото време може и да се опита да пресече действията на Ердоган по кюрдския въпрос.
Дали Русия ще изтегли окончателно всичките си бази от Сирия?
Това е много сложен въпрос. Не знаем до колко Русия обсъжда присъствието си с "Хаят Тахрир ал Шам", нито дали изцяло базите й ще се задържат. Но виждаме много реторика от европейските министри, които казват, че няма да се ангажират със Сирия, ако Русия не изтегли изцяло базите си оттам. Така че има страни, които категорично не искат руско присъствие в Сирия, но това ще е отделен въпрос. Би трябвало да разглеждаме сирийския въпрос в рамките на свързаните с него въпроси. А той включва външни действащи лица. Разбира се, всеки от тях би искал да види колкото е възможно по-малко международни представители. Русия, например, би могла да каже: "Как така искате да напуснем, а в същото време Израел продължава да атакува Сирия?". Руснаците категорично ще използват тази реторика, както правят винаги. Така че разговори за външна намеса ще има и това е определено проблем от турска страна, Русия и Израел. Но той ще бъде по-скоро въпрос за външните сили и няма да спре или забави вътрешния политически преход в Сирия.
Иран ще се оттегли ли от Сирия според вас?
Много е труден този въпрос. Самата "Хаят Тахрир ал Шам" не би попречила, защото, ако и на думи да се представят като включващо правителство, исторически са много наясно с иранското влияние в Сирия. Има съмнения как Иран оценява бъдещата си роля в Сирия, като се има предвид, че неговите проксита бяха доста отслабени. И "Хаят Тахрир ал Шам" не биха били много склонни за тяхното присъствие, защото то би означавало повторение на режима на Асад. Те нямат интерес това да се случи, защото е напълно несъвместимо с тяхната природа и религиозната им принадлежност. Така че не бихме могли да очакваме сериозно иранско присъствие там. Разбира се, Иран се нуждае от Сирия, през която да подкрепя своите, но в известен смисъл трябва да преоцени тази своя подкрепа и ще видим какво ще стане в бъдеще. Засега има доста разпокъсани парчета от общия пъзел.
