2
На Световния ден на борба с рака - 4 февруари говорим за достъпа до онкологична помощ - темата в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата"
В държави като Великобритания този достъп може да се забави до 18 месеца.
Трябва ли Здравната каса да поеме биомаркерите при рак?
България е на водещо място в ЕС по реимбурсация на нови онкомедикаменти.
Същевременно у нас болестта се подмладява, а пациентите постъпват в късен стадий.
Д-р Ваня Митова: Настояваме за нови клинични пътеки при рак на гърдата и стандарти за терапия
Слушайте епизода тук:
Гост по темата е:
⭕ Д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София
От разговора ще научите:
⭕ Има ли нужда НЗОК да поеме заплащането на биомаркери в онкологията
⭕ Какви биомаркери се плащат от НЗОК в момента
⭕ Какви са изводите от достъпа до мобилното приложение за рак на гърдата BreastHelp
⭕ Младите жени не са наясно кога и как да се самопреглеждат
⭕ България - на трето място в ЕС по реимбурсация на нови онкотерапии
⭕ Във Великобритания започнаха мащабна реформа за достъпа до онкологична грижа
"Биомаркерите в онкологията са нещо, за което не можем да си позволим да не отделим средства. Колко средства трябва да се заделят, това би трябвало да се съобрази с общия брой онкологично болни у нас, дяловото им разпределение по видове рак, както и тези болни в какъв стадий са, като трябва да се "стъпи" на реални статистически данни, но тук имаме голям проблем, защото преди години спря работата на Националния раков регистър, той беше преобразуван, слят, така или иначе истината в момента е една - ние нямаме точно, конкретно, отговорно национално звено, което да се грижи за тази статистика.
Тя е обединена с други статистически данни в НСИ и реално не можем да бъдем сигурни в тази информация, която се получава и респективно там имаме доста пробойни в системата.
Но със сигурност мога за кажа, че ние имаме нужда от доплащане на тези биомаркери, така че да сме сигурни, че пациентите ще получават качествена, своевременна, и ефективна, не на последно място терапия.
Защото биомаркерите са тези, които ще ни определят какво точно да бъде лечението, какъв да бъде медикаментът и как да започнем или да продължим лечението на тези онкоболни пациенти, каза за подкаста на БНР - "В центъра на системата" д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София.
По думите й за рак на гърдата имунохистохимията се покрива по амбулаторна процедура и по КП от НЗОК.
Но за най-честите генетични мутации за рак на гърдата няма покритие от държавата, това са т.нар. мултигенни сигнатури, това са тестове, които определят дали пациентът ще има нужда от химиотерапия или няма да има нужда. Един такъв тест сега е около 3000 лв., като досега цената беше 5000 лв.
Те не са подходящи за всички пациенти, има точно определени болни, при чийто тумори са подходящи, а това би им спестило тежката химиотераипя, те ще могат да приемат хормонално лечение като хапчета в рамките на 5 години, може да са подходящи за таргетна терапия или лъчетерапия, защото не винаги е от полза и има ефект от химиотераипята, с която просто се застраховаме, без тя да даде ползи, а ще има само негативи, защото тези химиотерапевтици често са кардиотоксични, отразяват се на всички органи и системи, поясни д-р Митова.
Д-р Митова посочи още, че НЗОК заплаща изследването на естроген, прогестерон, HER 2 рецептор при рак на гърдата, както и Индексът за маркиране Ki-67, който колко определя колко бързо се делят клетките, колко е агресивен ракът, но има още какво да се направи.
В част от страните в ЕС се покрива генетично тестване при млади жени, при тройно негативни, при мъже с рак на гърдата, при жени с рак на гърдата първа линия, като тези тестове не са толкова скъпи, но не се поемат у нас, допълни специалистът.
"Средно годишно у нас се новодиагностицират около 4000 пациенти - жени и мъже с рак на гърдата, но според данните за 2024 г. този брой е нараснал на 4500 души, което е значителен ръст.
От тях би следвало от 60 до 80 на сто да са получили органосъхраняваща операция. Останалият процент са били мастектомирани - тоест гърдата е отстранена. От тези 4500 ги разделяме на две и около 2150 пациенти би следвало да се прецени кои са подходящи за поставяне на импланти. Засега пациентите сами си заплащат тези импланти, но ако от тези 2150 половината - 1500 са подходящи за импланти, които са по 1000 лв., това означава, че НЗОК трябва да заплаща милион и половина на година за импланти.
Ръст на болните с рак на гърдата има у нас и това го виждаме всеки ден в нашата практика и това е за сметка на увеличеният брой на млади жени в тази статистика.
За жени между 30 и 40 години ежедневно го срещаме, за такива между 30 и 20 години вече съвсем не са каузистика, срещаме ги много често, така че това, което казват, че няма смисъл да се правят профилактични прегледи преди 40 години отива в миналото и не е правилното здравно поведение.
Ние трябва да обучим младите жени и по-скоро ученичките от 9, 10 и 11 клас, категорична е още д-р Митова.
И допълни:
"При рака на гърдата нямаме добра политика за профилактика, нямаме скринингова програма на национално ниво, която да действа на популационно ниво. А ракът на гърдата е едно от онкологичните заболявания, което открито навреме, може да се излекува напълно. Тези жени са с изключително добра прогноза, ако са диагностицирани в ранен стадий и това трябва да ни бъде водещата теза.
Имам пациентка на 23 години с рак на гърдата и костно метастазирала, и съветът - много си млад да ходиш на профилактични прегледи не е най-правилният съвет.
И нещо много важно, освен, че момичетата и младите жени у нас не знаят и не им е обяснено кои са симптомите, рисковите фактори и колко често да се самопреглеждат, едва 20 на сто отговориха правилно, а 80 на сто - погрешно при наше изследване в училища в страната, те бяха и стрестнати за причините, които им пояснихме за появата на рак на гърдата, разказа още д-р Митова.
Д-р Митова съобщи, че България е на 3 то място в ЕС по реимбурсиране и по бърз достъп до иновативни терапии за рак като имунотерапия, таргетна терапия, като ние сме в челната тройка с Германия и Нидерландия.
У нас има комплексно лечение в онкологията, бърз достъп до лекари на най-високо ниво, достъп до високоспециализирани образни изследвания, модерни терапии като биологично лечение, прицелна или таргетна терапия.
А във Великобритания чакат по 18 месеца за достъп до специалист, имат дълга листа на чакащи дори за общопрактикуващ лекар. Затова там е започнала мащабна реформа в Националната им здравна система.
Д-р Ваня Митова е специалист хирург в София с над 10 години медицински опит. Работи в областта на диагностиката и хирургичното лечение при злокачествени и доброкачествени заболявания на млечната жлеза, както и в областта на общата и коремна хирургия. Идеята за създаването и алгоритъмът за поведение на първото българско мобилно приложение за скрининг, проследяване и профилактика за рак на гърдата BreastHelp, е на д-р Ваня Митова. От 2009 г. до 2021 г. д-р Ваня Митова е част от екипа специалисти на Клиника по хирургия на УМБАЛ “Лозенец”, а от 2022 г. става и началник на Отделение по обща хирургия. От 2015 г. е асистент Хирургия към Медицинския факултет в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента д-р Ваня Митова е началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София. Владее английски, немски и френски език.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
