Виа Диагоналис - някога, вчера, днес... а утре

Виа Диагоналис, Виа Милитарис, Цариградски друм (път), Виа де Рагуси, Виа Рагусина... Наричан с различни имена във времето, този диагонален път е проправен още от древните хора, открили най-пряката удобна географска връзка между Европа и Азия в търсене на прехрана. През хилядолетията, Виа Диагоналис не е само транспортна комуникация за пренасяне на стоки. Пътят е свидетел на конфликти, на стремежи за завоевания. По него са преминавали войски. Оттам е останало и името Виа Милитарис. Но най-важното значение на тази своеобразна антична магистрала, е ролята й на непрекъснат мост, по който се движат племена и народи. Става обмен на нови послания и идеи. А те променят мисленето, хода на цивилизацията.
Днес Виа Диагоналис е част от Културните коридори на Европа. Преминава през пет столици - Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. Те съхраняват паметта за значими исторически процеси, свързани с древни тракийски царства,   седалища на римски провинции, на империи (Римска, Византийска, Османска), на княжества и на държави (Сръбска, Българска, Латинска, Лидийска, Хетска). България трябва да е сред благословените страни, след като при проучване на трасето за изграждане на АМ Тракия, пред погледа на археолозите земята постепенно разкрива удивителна находка - част от Виа Диагоналис. Нещо повече: ако по цялото протежение от Средна Европа до Константинопол старинният път е от 6 до 8 метра, разкритият участък близо до ГКПП Капитан Андреево се оказва три пъти по-широк: цели 18 метра.
Дали на някои съвременници - строители на магистрали, професионалисти в областта на културния туризъм, фактори, институции и личности, уникалната древна Виа Диагоналис няма да се стори само добре нареден, здрав речен чакъл? Или ще оценят изключителния шанс да съхранят това „парченце” хилядолетна световна и европейска история? Как биха постъпили в други страни при подобна находка? А иначе, Виа Диагоналис остава в списъка за Културните коридори на паметта. Как ще е утре?
За работата на археолозите разказа ръководителят на екипа, проф. Васил Николов.