Знаете ли къде се намира Сиктивкар? – В Коми, Русия. Като пристигнете в Москва, продължавате още само 1 515 км. Какъв е климатът в Коми? – В сила е поговорката, макар създадена от друга северна народност на Русия – хантите, които казват: „Юни още не е лято, юли вече не е лято”.
Коми не е просто автономна република. Това е друг начин на общуване в Далечния Север, който месеци наред потъва в сумрак, има бели нощи, северни сияния… Там и думите са на езика коми. Със сигурност Сиктивкар означава нещо на този език, но какво ли?
За мистиката на тайгата ще ни разкаже Цветана Бандаловска. Да, същата оперна дива, която от 2001 година е солистка в Софийската опера.
Цветана е родена в Сиктивкар. Знае разликата между „деревня” и село, макар двете думи на български най-често се превеждат еднакво: селото е село, какво друго?! В Коми, като каже човек „боровинка”, със сигурност ще го питат: „А коя точно?” В тайгата видовете боровинки са повече от нашите! Дори не подозирате какъв цвят боровинка съществува.
Цветана ще ни разкрие и други тайни на тайгата и на хората в Коми. Със сигурност общуването с тях обогатява нейните сетива, помага й в работата над роли и характери. Тя се е превъплъщавала в Мими от „Бохеми”, Лиу в „Турандот”, Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай”, Памина във „Вълшебната флейта” на Моцарт, Елза в „Лоенгрин”, Дона Елвира в „Дон Жуан”, Маргарита от „Фауст”…
Цветана Бандаловска е първата българска оперна певица, представила у нас през 2009 година ролята на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус.
Да си артист солист означава да си готов за предизвикателствата на международните фестивали: в Унгария, Турция, Швейцария, Русия, Италия… Цветана Бандаловска е пяла в „Девета симфония“ от Лудвиг Ван Бетовен в „Забранения град” на Пекин, Китай с „Оркестъра на нациите” под диригентството на Юстус Франц, през 2004 година. Има сценични изяви във Франция, Испания, Тайван, Тунис и други.
На сцената на Софийската опера и балет, предизвика възторга на публиката с партиите на Фрая и Зиглинде в оперите на Рихард Вагнер „Рейнско злато” и „Валкюра”, първа и втора част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”.
Как разтоварва напрежението? Къде обича да ходи в малкото свободно време? Как празнува своя имен ден? Малко преди Цветница имаме удоволствието да споделим посоките на Цветана Бандаловска, специален гост в предаването: „А сега накъде?”:
Ето още факти: за да се избродира това невероятно знаме с шевици, майсторките са работили почти денонощно в продължение на една година и една седмица! И не са везали само българки, но и японски жени! Правили са го далеч от България, в Страната на Изгряващото слънце. Явно, доста изгреви са посрещнали, надвесени над гергефа! Самата Ирен Ямами подчертава, че не само майсторките, но и техните семейства проявяват огромно разбиране и търпение по време на този дълъг и сложен процес – везането на знаме. Признателна е на съпруга си, Коозабуро Ямами, а също и дъщерите Нина и Вера – Емили. Само когато в къщи те обгръщат спокойствие и любов, добрият резултат е налице!
Когато хората в Централна и Западна Европа ще са във Великденска ваканция, Българските културни институти там ще са отворени. Защо да не погледнем на „плаващия календар” като нова възможност?!
Преимущественно облачно
Переменная облачность
