Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Баладично писмо
Не сколасахме с четата, байо. Залудо затрихме момчетата. Залудо измряхме, Българио. Като псета ни клаха. И нека.
Робува си роба робията. че що са за роба пет века? Щом овчари стадата си криеха и ни сочеха подли пътеки.
Затуй ли главите ни горди анадолски дервиши побиваха. И цяла нощ клета Околчица мълчалива кръвта ни попиваше.
Че ден бе! Кънтяха челата ни. Дълба ги оловото жежко. Из урвите псуваше вятърът. Орлици се виеха тежко.
И сбъднах молитвата. Спяха телата ни – парцаливи, низвергнати, диви. И ние кълняхме и плачехме, Дяконе: – Ще възкръснат ли в Българско живите!
Ветровете са нашите мисли и тъмна вода е скръбта ни. Като мътно небе сме надвиснали – двеста неми зловещи камбани.
По-мъртви от мъртвите, мили народе, по-живи от живите, робе и скоте, ний пак ще превземем със гръм парахода и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.
В Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, в студиото на Артефир гостува поетът Балчо Балчев.Той е автор на „Баладично писмо” - едно от най- хубавите български стихотворения, посветени на Христо Ботев. И на няколко поетични книги. Една от тях - „Завладяване на родината“ не случайно беше преиздадена за втори път. В нея присъства цял цикъл стихове за родовата памет: „Господнята молитва на дякон Игнатий“, „Протест към Българския таен комитет във Влахия“, „Голямото изпращане – 80-та“, „Оттатък“, „Антигерои“, „Плодово“, „Земляци“, „Възпоменание“ и др. ”Балчо Балчев е поет, чието име по естествен път стана известно и се запомни веднага от неговите събратя труженици в българската литературна нива, защото се появи по един решителен начин чрез поезия, взривно заредена с категорични и горещи емоции и основаваща се на човешка, гражданска и естетическа позиция, в която няма „полу-“- казва поетесата Петя Цолова. - У него няма предпазливост, несигурност и колебливост в нищо, което изповядва. Най-същественото в поезията му е любовта към всичко родно: от диворастящата тревичка, през съчувствието към ощетения от съдбата, до възхитата към ония мъже, които са имали прозорливостта, силата и храбростта да сторят себе си курбан в името на свободата на България”.