Слушайте!
Размер текста
Болгарское национальное радио © 2024 Все права защищены

Поетът Балчо Балчев с баладично писмо на 2 юни

Фото: личен архив

Баладично писмо

Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.
Като псета ни клаха. И нека.
 
Робува си роба робията.
че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха
и ни сочеха подли пътеки.
 
Затуй ли главите ни горди
анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица
мълчалива кръвта ни попиваше.
 
Че ден бе! Кънтяха челата ни.
Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът.
Орлици се виеха тежко.
 
И сбъднах молитвата. Спяха телата ни –
парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе:
– Ще възкръснат ли в Българско живите!
 
Ветровете са нашите мисли
и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали –
двеста неми зловещи камбани.
 
По-мъртви от мъртвите, мили народе,
по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода
и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.

В Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, в студиото на Артефир гостува поетът Балчо Балчев.Той е автор на „Баладично писмо” -  едно от най- хубавите български стихотворения, посветени на Христо Ботев. И на няколко поетични книги. Една от тях - „Завладяване на родината“ не случайно беше преиздадена за втори път. В нея присъства цял цикъл стихове за родовата памет: „Господнята молитва на дякон Игнатий“, „Протест към Българския таен комитет във Влахия“, „Голямото изпращане – 80-та“, „Оттатък“, „Антигерои“, „Плодово“, „Земляци“, „Възпоменание“ и др.
”Балчо Балчев е поет, чието име по естествен път стана известно и се запомни веднага от неговите събратя труженици в българската литературна нива, защото се появи по един решителен начин чрез поезия, взривно заредена с категорични и горещи емоции и основаваща се на човешка, гражданска и естетическа позиция, в която няма „полу-“- казва поетесата Петя Цолова. - У него няма предпазливост, несигурност и колебливост в нищо, което изповядва. Най-същественото в поезията му е любовта към всичко родно: от диворастящата тревичка, през съчувствието към ощетения от съдбата, до възхитата към ония мъже, които са имали прозорливостта, силата и храбростта да сторят себе си курбан в името на свободата на България”.

На 2 юни „Артефир” започна с поезия и поклон.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!