В същността си тази формула въвежда принципа "определена сума за всеки 1 лев собствен принос", вместо досегашното финансиране според броя продадени билети. Защо ако се приемат тези правила, ситуацията в малките градове ще стане още по-сложна и какви са "подводните камъни" или пък потенциалните плюсове в тях - за това разговаряме с Пеньо Пирозов. Той е солист на Музикалния театър в София, но в случая сме го поканили като представител на синдикатите ("Музикално-сценичен арт" към КНСБ) и определено е наясно и с моментната ситуация, и с бъдещето, такова, каквото би станало то - бъдещето, ако новите правила станат реалност.
В разговора Пеньо Пирозов много спокойно и ясно обяснява ситуацията и разяснява защо безусловно най-важното е да се вдигнат заплатите в културния сектор (за тези, които създават изкуство, не толкова за администрацията около създаването на един културен продукт). Говорим за предложената (и отхвърлена преди време) идея да се разделят театрите от музикалните състави и да се подхожда различно според спецификата на конкретното изкуство, за себестойността на един оперен и един театрален спектакъл и как и защо оперните театри се оказват "най-големите предприятия в страната", за тези 10 милиона лева, необходими, за да се приключи предната година в културния сектор (защото за целия месец декември 2014 сценичните изкуства не са получили това, което им се полага от страна на държавата). И за прозрачността, така необходима в сферата на културата - всеки месец да се знае не само кой театър, коя опера и кой оркестър колко и за какво е изразходвал, но и какви средства и на кого са били разпределени от МК. И за това, че "синдикатите не трябва да се намесват в творческата дейност... защото нашата работа е свързана със заплатите, работното време и условията за работа". И това са само отделни фрагменти от интервюто с Пеньо Пирозов - чуйте го, струва си.
Ясно
Переменная облачность
