"Чудо" на Надя Захариева - разкази за хора от ежедневието, "хванати" в специални за тях моменти

Самата Надя Захариева не е точно писател по професия. Завършила е УНСС, работила е в банка... Казва, че не е сантиментална, но вече не й вярваме много. Обича думите. Започва да пише преди години (заедно с няколко приятели) в "дядото на блога" WhyBulgaria. Разказва увлекателно, но с много сдържана емоция. За коментарите под нейните текстове, които я окуражили да пише, за първата й книга, издадена само в 300 екземпларя в Разград и думите на един известен писател; за първата реално широка среща с читателите си сега с този сборник (представен преди дни в "Перото"). Разказва за стареца, когото срещнала на "Славейков" и който не приличал на никой друг и как си "измислила" неговата история и така се появил разказа "Чудо", дал името на сборника, за тъжната история на едната си баба, за детството, за Благоевград (който е "скрит" в разказа, който аз лично най-много харесвам - "Картичка от дните златни", в който една "маркова от името до бельото" дама за момент "излиза от релси", виждайки ... една картичка с площада на малко градче). Разказите на Надя Захариева са наистина различни - от съвсем лични, от споделяното с приятелки до истории, които развихрят хем спомените, хем въображението.  И нейната покана да прочетете разказите звучи така - "срещнете се с героите, затворени между страниците на книгата, защото тях ги хваща страшен "секлет", ако не ги отворите.... те не са нищо особено, те са хора, които може би срещате всеки ден на услицата, но аз съм ги "хващала" в много спеициално за тях моменти. И те много ще се зарадват, ако им обърнете внимание". И бъдете готови да се отбиете от пътя на ежедневието. Колкото и да сте (сме) заети.