Слушайте!
Размер текста
Болгарское национальное радио © 2024 Все права защищены

Странни приумици и великолепни певци в "Любовен еликсир" на Баварската опера

За мен беше удоволствие да дебютирам като зрител в Баварската опера, а преди това да разгледам и Мюнхенската резиденция на баварските владетели в продължение на 5 века.

След като видях разкоша в цяла поредица от дворци и самата съкровищница на Баварския кралски двор, едно от нещата, които ще останат много ярко в съзнанието ми от това гостуване, е дворцовият театър, построен в средата на 18-и век от французина Франсоа Кювийе, който е допринесъл много и за други пищни гледки в залите на Резиденцията. Но този Театър на Кювийе си е спектакъл сам по себе си! Влиза се през малка променадна зала със стъклен таван – светла, украсена със статуи, веднага имаш чувството, че ти става леко и много приятно. Възрастен мъж в униформа стоеше в единия ъгъл на неголемия театрален салон, за да охранява и да насочва туристите. Попитах го дали мога да вляза малко по-навътре, за да видя украсата на кралската ложа над входната врата, а той мило ми се усмихна и ми каза: Разбира се, влезте, седнете, насладете се и усетете атмосферата! Така и направих. За момент бях сама сред златната украса, ангелчетата и свещниците по балконите и пред сцената с виненочервена и златна завеса. Магично място, наистина! Максимилиан Трети Йозеф е имал късмет с архитекта си. Там са били премиерите на много барокови произведения, както и на операта „Идоменей“ от Моцарт. Между другото сега, по коледните празници, публиката в Мюнхен ще може да гледа „Севилският бръснар“ от Росини там и съм сигурна, че ще бъде много хубаво преживяване.

На фона на този малък, но много пищен Театър на Кювийе, Баварската опера ми се стори доста по-строга, естетически издържана в древногръцки стил, но разбира се, достатъчно богато украсена и със силно въздействие заради мащабите. Всъщност Мюнхенският национален театър е бил построен точно заради нуждата от по-голяма зала в началото на 19-и век. Разгледах картините по стените във фоайетата, а те са доста, тъй като в театъра има цели 5 балкона – това бяха портрети на композитори, капелмайстори и камерзенгери, допринесли за славата на Баварската опера през последните два века. Публиката, изключително официално и елегантно облечена, беше запълнила всяко местенце – още когато поисках да си купя билет по интернет 10 дни предварително, имаше свободни само няколко правостоящи места – такива има на трети, четвърти и пети балкон. За мой късмет една седмица преди спектакъла се освободиха три места и така успях да видя и аз операта „Любовен еликсир“ от Доницети.

Диригент беше италианският маестро Даниеле Калегари, а режисурата на младия Давид Бьош е съвременна и според мен не блести с нищо особено. Много аскетична е сценографията на Патрик Банварт, в която като очевидно търсен ефект беше появата на д-р Дулкамара, възседнал впечатляваща машина, която ми напомни на резачката за дървета във филма „Сибирския бръснар“ на Михалков. Любовният еликсир беше в светеща пръскачка за боя, а Неморино се изкачи като каскадьор на една улична лампа на 6 метра височина, за да изпее прочутата си ария „Una furtiva lagrima“ във второто действие.

Може би ще си проличи от това, което казвам, че не съм особено очарована от постановката на „Любовен еликсир“ в Баварската опера, затова пък певците си струва да спомена, защото блестяха и заради тях се радвам, че видях спектакъла на 27-и ноември! Започвам от звездата Ервин Шрот в ролята на д-р Дулкамара. Меломаните познават яркия му артистичен талант, а в комични роли това е голям плюс. Неговата поява беше най-ефектна за публиката. В първото действие Белкоре и неговия полк – в ролята руснакът Сергей Бондаренко, следван от група статисти, облечени като войници от спецчасти, въоръжени с автомати, малко тежеше гласово, затова пък във второ действие беше чудесен участник в ансамблите и достатъчно забележим като артистично присъствие. Героите на вечерта, разбира се, бяха Адина и Неморино – чудесна двойка в лицето на Прити Йенде и Атала Аян. Младите певци – тя южноафриканка, той – бразилец, вече са забелязани и канени на първокласните оперни сцени по света. Ще припомня, че Прити Йенде спечели конкурса "Опералия" на Пласидо Доминго през 2011-та, а Атала Аян пък е сравняван със самия Доминго, когато в последния момент трябва да замести заболял колега в концерт на Метрополитън опера същата година. Наистина има топъл, кадифен глас този млад тенор, а Йенде блести с височини и лекота – по нещо дори ми напомни нашата Соня Йончева - определено много елегантна изпълнителка и като сценично представяне.

Публиката в Баварската опера беше доста хладна по време на спектакъла, затова пък накрая дари солистите и прекрасния хор, ръководен от Стеларио Фагоне, с дълги-дълги аплодисменти, които продължиха 12 минути с многобройни викания на певците пред завесата. И все пак, като цяло, не мога да не споделя, че в края на вечерта си спомних колко интересна и добре направена е софийската постановка на „Любовен еликсир“ на Вера Немирова. Също съвременна, но по-хубава според мен! За Вера Немирова ми напомниха и рекламите за най-новата премиера на престижния мюнхенски театър – „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Шостакович под палката на главния диригент Кирил Петренко.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!