Преди седмица, ден преди да открие изложбата си в галерия "Академия" на Националната художествена академия, проф. Христо Стайков навърши 75 години. На въпрос: "Дали юбилеят ще промени творческите му търсения?", той отговори: "Чувствам се така, както бях преди пет или десет години. Нямам пропиляно, а по-скоро оползотворено време, при това в една насока. Изкуството е моята съдба, защото аз горя в него".
Експозицията е специално подготвена, казва проф. Стайков и допълва, че желанието му е всеки зрител, докоснал се до работите му да намери нещо за себе си. Убеден е, че творбите трябва да се правят така, че един ден по тях социолозите да съдят за живота ни сега.
С усмивка отбелязва, че няма по-ценно в живота от една хубава картина и от хора, които харесват картините, но и ги разбират, защото да разбираш изкуството е дарба.
Ясно
Переменная облачность
