„В поезията мълчанията правят „хранителната среда” за думите още по-благодатна. Историята помни, че по различни причини някои автори замлъкват. Някои – завинаги, други – за по-дълго. Едни сами си налагат литературна диета, други години ровят в себе си и селектират натрупаните мълчания, за да светнат после с патинирания си отблясък мисли, думи и междудумия, свидетелстващи за непоказен душевен и духовен аристократизъм.
Мисля, че такъв е случаят и с поезията на Росица Кунева. Дълго е мълчала. Много дълго, след първите си публикации и книги, след напластяването на сериозна литературна ерудиция, след светкавиците на съмненията, прорязвали будните ѝ нощи… Впрочем, така е с качествените автори. Най-често те са самотни мореплаватели, които дори и да се случи насред океана лодката им да се пробие, не се вайкат, а изгребват водата. С тази книга Росица Кунева изгребва собствените си мълчания. Не ги замества с бързо изстреляни думи и фонтани от метафори. Книгата е действително един Приют за безсъници, в който е събрала удивително естествения си поток на съзнанието. Поезията ѝ напомня жадната за висини лоза, която се изкачва високо по отвеса на тревожния ни земетръсен и сърцетръсен свят. Поезия – гранична с екзистенциалното, преболедувано усещане за Пътя и за белезите, които получаваме, вървейки по него, за вселенската самота, за любовта и след нея, за задъханото търсене на портите, зад които са скрити сродни души...“ Това пише в послеслова си към дебютната поетична книга на Росица Кунева „Приют за безсъници” поетесата Елка Няголова – неин издател и редактор.
Стихосбирката е издание на Славянската литературна академия и ще има премиера наесен, а първото й представяне бе по време на международния литературен фестивал „Славянска прегръдка”, който се проведе във Варна в края на юни.
Две поетеси – авторката на „Приют за безсъници” Росица Кунева и нейният редактор Елка Няголова представиха дебютната поетична книга в „Артефир”. Чуйте разговор с тях.