Правнучка на Толстой гостува на балетния спектакъл „Анна Каренина“ в Телавивската опера

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ – тази фраза, с която започва романът на Лев Толстой „Анна Каренина“, е ключът към балетния спектакъл, поставен от швейцарския хореограф от Цюрих Кристиан Шпук специално за руската балерина Викторина Капитонова.

Балетът е впечатляващ с мащабността си и с новаторството. Но, поне за мен, най-вълнуваща беше една случайна среща, разказва Ескра Декало. Мястото в залата, посочено в поканата ми, не ми хареса и минути преди да загасне светлината се преместих напред. Последните лъчи осветиха моята нова съседка по стол и тя ми се стори позната. Чак когато спектакълът започна съобразих, че това е правнучка на Лев Толстой, която бе гост и на телевизионно предаване. Знаех, че от 22 години живее в Израел - най-напред в Йерусалим, а сега в малко селище в пустинята Негев и преподава история на изкуствата и италиански език в колеж до самата южна граница.

Спектакълът прикова вниманието върху страстите на Анна Каренина – от спокойна помирителка в семейството на брат си Облонски до влюбена жена, пред която няма прегради. С музиката на Сергей Рахманинов, Витолд Лютославски, Сулхан Цинцадзе, Иосиф Барданашвили залата направо дишаше в ритъма на танца. В танца на страстта по време на бала Каренина и Вронски сякаш се сливат, на сцената с конните състезания соло танцът й по нещо ми напомни Кармен, а невероятното па дьо троа, когато Каренина е разкъсвана между дълга към съпруга си и любовта към Вронски, от когото току-що е родила дете, е един от върховете в спектакъла! Там, където инструменталната музика сякаш изчерпва възможностите си, на помощ идват руски романси, изпълнени на живо само в акомпанимент на пиано.

В антракта заговарям моята съседка по място. Илария Штилер-Тимор е внучка на най-голямата внучка на Лев Николаевич – Татяна Толстой-Сухотина, която помни дядо си. Била е на 8 години, когато е починал. Нейният живот също е бил пълен с приключения. Налага се да напуснат СССР през 1925 г. само с дрехите на гърба си. Пристигайки в Италия я омъжват бързо, защото някой трябва да помага на останалите й братя и сестри и на майка й. Съпругът е Леонардо Албертини, един от основателите на вестник „Куриере де ла сера“. Третото й дете Марта е майка на Илария Тимор, която е родена в Милано, но до завършване на училище живее в Рим. Особено голямо влияние над нея имат „Дневникът на Ане Франк“ и любимата учителка – еврейка. По време на следването си в Монпелие, Франция, се затвърждава мисълта й, че трябва да се пресели на Светите земи. По време на перестройката успяват да отидат с майка си и баба си и до родовото имение Ясна поляна. Илария не знае руски. Това е бил „тайният език“ между баба й и майка й. Чела е всички произведения на великия си прадядо, но в превод на италиански или френски. От всички героини, създадени от него, за нея най-голяма е прабаба й Сонечка, която многократно е преписвала на ръка книгите на гениалния си съпруг. В същото време е отглеждала многобройната им челяд и е ръководела имението. Тъй като е била графиня, е трябвало да не загърбва и светските си задължения, преглъщайки безбройните изневери на съпруга си и странните му възгледи, включително това, че е искал до остави децата си без наследство… Илария не познава нито шведските си братовчеди, сред които е еленовъдът Андрей, който се гордее, че не е прочел нито една от книгите на прадядо си, нито руските, сред които са легендарният телевизионен водещ Пьотр Толстой и съветникът на Путин Владимир Толстой. Поддържа връзка с италианските и френските си родственици.

Антрактът свършва и сцената отново ни завладява. В спектакъла е видно, че не само всяко семейство е нещастно по своему, но и е щастливо по различен начин от другите. Пасторалните па де дьо между Вронски и Анна след оттеглянето им на село и на Кити и Левин са много различни при минималистичните изразни средства и при двата танца. Прекрасен бе мъжкия групов танц „косене“ и разходката с велосипед на Кити, при която на сцената има и истинско колело в движение. Въпреки че всички очаквахме сцената с хвърлящата се под влака Анна Каренина, която не може да понесе, че не може да вижда по-големия си син и че Вронски вече е омаян от нова любов, в спектакъла има отворен финал. А може би все пак Анна е размислила и е оживяла?