Свързваме се с Даниел Шнидер по телефона, както сме се уговорили, точно в момента, в който той каца от Ню Йорк, където живее, в Берн, където е роден. Даниел Шнидер е авторът на концерта за алпийски рог и оркестър, който ще бъде изпълнен от Симфоничния оркестър на БНР със солист Аркадий Шилклопер в петък, 20 януари от 19 часа в зала 1 на НДК. Даниел Шнидер е композитор и саксофонист в многопосочни музикални търсения. Създава музика и в сферата на класиката, и в сферата на джаза, и в областта на етно музиката. Обича да пише за екзотични и непознати инструменти и да съчетава различен тип звучности. Смята, че в наше време се създава малко музика, която да отразява пулса на живота ни днес.
Даниел Шнидер има номинация за „Грами“ през 2002 за записа на неговия концерт за тромбон и оркестър, а през 2011 дискът му „Фауст” е номиниран за International Classical Music Аward, както и за наградата Deutscher Musikautorenpreis. В момента пише втория си концерт за кларинет специално за световноизвестния кларинетист Еди Даниелс. Шнидер е щатен композитор(„composer in residence”) на Берлинския радиооркестър.
Започваме разговора с неговата натоварена музикална програма...
Утре заминавам за Берлин, имам репетиция с оркестъра там и след това тръгваме на турне в пет европейски държави, ще свирим моя концерт за саксофон. След това имам серия от няколко концерти с камерна музика, след това - една концертна вечер в Париж и после се връщам в Ню Йорк, където живея.
Няма да можете да присъствате на българската премиера на вашия концерт за алпийски рог...
Така е, за съжаление... тъкмо на 20 януари аз самият имам концерт като солист в Берн.
Разбирам..а как се стигна до това изпълнение на вашия концерт в България...
Знаете ли, в музиката често нещата се случват от само себе си,защото така е трябвало да стане. В конкретния случай, връзката идва от Аркадий Шилклопер (изпълнителят на творбата). Аз самият бях преди 2 години в София и свирих в зала „България“ с камерен оркестър като част от едно мое турне, което мина и през България. Тогава изпълнявахме моя музика и някой вероятно я е чул и после се е сетил за мен (смее се)...
Как ви хрумна да напишете концерт за алпийски рог - това е един необичаен инструмент, който не е част от стандартната палитра от солиращи инструменти...
Определено инструментът е необичаен, точно така, няма много творби написани за алпийски рог (избухва в смях)... Да речем, че той е доста сходен с валдхорната, двата инструмента имат еднаква дължина, само че тръбата на валдхорна е навита, докато при алпийския рог тя е права. Иначе регистрите са сходни, както и самите тонове, които се извличат, има същите низини. Двата инструмента си приличат и като теситура, като диапазон, но проблемът при алпийския рог е, че той няма клапи и не може да се изпълняват хроматични тонове , имаш само естествените обертонове и някои от тях не са добре темперирани, да кажем че са извън познатата ни от пианото тонова поредица. И това прави нещата малко по-сложни, трябва да се прибягва до определени „трикове” при композирането на творба за алпийски рог и оркестър, при съчетаването на двете звучности... тъй като на оркестъра му се налага да се адаптира към интонирането на алпийския рог.
Как бихте го описали на един наш слушател, който не е музикант... какви стилове сте комбинирал при написването на този концерт?
Има нещо наистина страхотно, когато се захванеш да пишеш за така-наречените „екзотични” инструменти. Аз например имам произведения за „nai flute”, това е вид арабска флейта – „най“ флейта”, писал съм за традиционни китайски инструменти, за африкански инструменти. Интересното в случая е, че тези звуци, които те създават, не съществуват в оркестъра, нямат аналог там и за хората, които са свикнали с традиционната оркестрова звучност и с традиционните концерти, това е нещо абсолютно ново, различно и нечувано досега - едно истинско звуково приключение, изживяване в съвсем друг музикален контекст... Обикновено когато оркестърът види алпийския рог на първата репетиция, става следното - музикантите умират от смях, ако щете ми вярвайте... явно си мислят нещо от сорта на „какво ще прави този човек с този налудничав инструмент”... и след това чуват как звучи и какво свири и остават очаровани - от всичко, но и от факта, че има и друг инструмент, който те не са познавали досега и вероятно никога не са чували, но сега могат да свирят заедно специално написан концерт и това е нещо напълно различно за тях... и естествено, за публиката! А концертът при това е изключително виртуозен, изключително труден за изпълнение - мога да кажа, че това е най-трудният концерт писан някога за алпийски рог и Аркадий Шилклопер е най-добрият, номер едно в света, когато стане дума за алпийския рог. Така че това е едно незабравимо преживяване, когато слушате концерт за алпийски рог за първи път, тъй звучността му е неподражаема, не можете да я асоциирате ясно с класическите духови инструменти, тя има съвсем други свои измерения... и особено интересно е наместването на това, което чувате в картината на това, което виждате, защото самият инструмент е много впечатляващ. Така че първата реакция е хубав, здравословен смях, но след това той започва да свири и човек се потапя в един друг свят, виртуозен, любопитен и богат. Обаче, по мое мнение, най-интересното в алпийския рог е именно характерната му звучност - защото това е меден духов инструмент, който обаче е направен до голяма степен от дърво, и звучи и като дървен духов - с един дълбок, красив, изпълващ пространството тембър, който се носи из залата - между другото, в зала „България” ли ще бъде изпълнен?
Не, за съжаление... тя беше в ремонт... концертът ще е голямата зала на Националния дворец на културата, която е доста по-голяма от зала „България”...
Звучи добре... това, което исках да кажа е, че дори хората на най-задните редове ще могат да чуват всичко, което свири алпийския рог до най-малкия нюанс, защото този инструмент е създаден да бъде чут през „планини и долини”, горе в швейцарските Алпи...където е минало моето детство,тъй като аз съм роден в Цюрих и съм много горд, че успях да напиша нещо и за един типичен швейцарски инструмент. Споменах вече, че съм писал и за арабски инструменти, и за африкански, и за различни състави и в сферата на джаза, и в класическата музика, но е един вид «завръщане у дома» за мен, да композирам за алпийски рог.
А кога и къде беше премиерата на концерта?
О, тя беше горе в Алпите през 2000-та година, в Гщаад, на тамошния фестивал....
На открито?
Не точно (смее се), беше в огромна палатка...
А реакцията на публиката тогава?
Ами страшно им хареса. И така „повлече крак“, защото след това първо изпълнение, концерта за алпийски рог се е свирил поне 30 пъти досега.
Наистина ли? Това си е сериозен живот за една творба...
Така е. Концертът се изпълнявал къде ли не по света и навсякъде предизвиква вълнение и положителни реакции, може би защото в него има много силно джаз-влияние, ритъмът е много увличащ и също така оркестровата партия е изключително наситена. Особено за дървените духови и за бас-тромбониста пада голяма свирене, което си е доста необичайно. Има ярки партии за ниските духови - например за фагота и за бас-кларинета, те имат доста трудни сола в ниския регистър, както и - вече споменах - бас-тромбона. Това не се чува често, дори и в модерната музика и създава един съвсем различен колорит. Бавната част пък е един химн, там мелодичната линия е много романтична, защото не трябва да забравяме, че алпийския рог е вдъхновявал много от представителите на романтизма. Брамс, например, е базирал своите симфонии върху неговата звучност.., също и Рихард Вагнер - знаете, всички негови така впечатляващи валдхорнови партии. Освен това Вагнер е живял известно време в Швейцария, в Люцерн край езерото... Така че звукът на алпийския рог е много дълбок, много естествен, много изчистен и по свой начин той е истински романтичен. Така че този концерт не е труден за слушане и за възприемане, защото е като част от миналото ни, напълно естествен.. даже проблемът е, че звукът на алпийския рог е дори прекалено природен... идва сякаш от миналото, от извора, от началото на музиката и трябва някак да се впише в съвременния оркестър, който не е природно-естествен, а изкуствен - в смисъл, че класическият оркестър с неговата темперирана звучност е създаден от нас, хората, за да изпълнява създадената от нас класическа (в широкия смисъл на думата) музика. Докато алпийския рог, напротив, си е съществувал много отдавна, отпреди 4000 години - не точно алпийския рог, но идеята за него...
Коя музика преобладава в момента в живота ви? Вие свирите и композирате и джаз, и класика... в момента къде сте концентриран?
Така е, аз съм работил много и в областта на джаза, и в сферата на класическата музика, бих добавил и етно-музиката .. и сега се опитвам да ги обединя, защото мисля, че това е бъдещето. Защото толкова много музика е създадена от авангардните композитори, имаме огромно наследство от класиката, но като че ли няма още създадена музика, която наистина да отразява обществото ни такова, каквото е точно в този момент - едно градско мултокултурно общество, в което много хора нямат дори европейски произход. Дори и България в сегашния си вид е вплетена в твърде малко музика. При вас има музика, повлияна от немската музика, силно влияние от френската музика, в операта сте повлияни от италианското белканто, разбира се, имате руската славянската музика, която също е повлияна донякъде от немските традиции, но има толкова други музикални влияния в днешното общество (смее се).. животът и хората се променят изключително бързо... не съм единствен, който се опитва да реагира с музика на тези промени - погледнете Йо-Йо Ма с неговия „Silk Road Project“, чрез който се опитва да се свърже със своето минало, със своите корени, аз пиша този концерт за алпийски рог, който е моята връзка към миналото на Швейцария, която пък от своя страна е сърцето на стара Европа, нали...и правя тази връзка чрез един не-класически инструмент... също така подготвям за един фестивал в Германия голям китайски проект, в който се опитвам да почувствам тази култура,. защото аз не съм специалист по китайската музика, нито по арабската музика, но аз изпълнявам тяхната музика и се опитвам да я съчетая с нашето светоусещане и да добавя и към нея нещо от себе си, като отражение на съвременната градска реалност, такава каквато е тя поне в големите градове, в които аз живея - Ню Йорк, Берлин, Лондон, Париж... така и аз самият научавам много, изпитвам различни влияния, оставам очарован от тях, и разширявам своите изразни средства. Аз съм едновременно и джаз импровизатор, и композитор и изпълнител на класическа музика.. така че светът на музиката е за мен като огромен стадион, на който мога да играя, да се състезавам, да се срещам с други музики, с други музиканти и да се уча от тях.
И накрая - кой беше последния концерт, или последния музикален проект, който ви впечатли, който ви трогна, който много ви хареса?
Знаете ли, последното нещо, което чух и безкрайно харесах и бях абсолютно очарован, беше едно изпълнение на Първата симфония на Густав Малер в „Ервин Фишър Хол”... Има толкова много музика, която човек продължава да открива или преоткрива, музика, която продължава да ме впечатлява.. но това изпълнение беше невероятно, защото музиката на Малер не е лесна за „предаване” за „трансмисия” към слушателите, а беше поднесена по един изключителен начин...честно казано, изобщо не очаквах да бъда така потресен, бих казал, от красотата на музиката на Малер.
А вие знаете ли, че в програмата на концерта на Симфоничния оркестър на БНР вашият концерт за алпийски рог е комбиниран с Алпийската симфония на Рихард Щраус? Мислите ли, че това е добра комбинация?
(смее се)... Определено това е добрата комбинация! Всъщност това е оригиналната програма, за която създадох този концерт. Перфектната програма започва с увертюрата на Росини Вилхелм Тел”, след това - концерта ми за алпийски рог, и накрая, разбира се Алпийската симфония на Щраус. Идеята при дизайна на тази програма е да се започне с представянето на един от героите на Алпите - Вилхелм Тел, национален герой на Швейцария, знаете, след това идва звукът на Алпите - алпийския рог, и накрая - картината, пейзажа на Алпите, разказан от Щраус в „Алпийската симфония”. Така съм си представял програмата!
Така че хората, които дойдат на концерта, да получат една цялостна представа за Алпите, цялостна музикална картина...
Да, за мен това е друга част от бъдещето - цялостния дизайн на класическите концерти, който да се комбинира със сцената, с мястото на изпълнение. Аз, разбира се, не съм единственият... но това се опитвам да направя - и с китайския проект, който разработвам, и с новия ми диск, който току-що излезе - нарича се „Арабска нощ” с Крисчън Ярви и неговия арабски оркестър, с арабски музиканти... След две седмици пък ще бъде издаден и друг диск, с творби на Щраус и мои произведения - там се развива идеята за войните и унищожението и техните метаморфози във времето. За този албум аз написах една пиеса, която се нарича „Криза” - на финала й има молитва, наречена „Псалм”, написана е след събитията на 11 септември и в нея рефлектира цялостната тема за войната и унищожението. На мен ми харесва да участвам в проекти и да създавам програма, в които творбите си комуникират една с друга, а в случая с концерта за алпийски рог и „Алпийската симфония” тази връзка е очевидна.
Концертът ще се предава по програма „Христо Ботев”.
Днес гостуваме на коледното село Чавдар. Защо наричат това място швейцарското село Чавдар? Първи гости са ни братята Тодор и Петър Нешкови от Чавдар, собственици на бутикова мандра: "Всичко постигнато е с уоритост и желание, поставили сме летвата доста високо и хората очакват много от нас. Работим като екип по доста тежки теми - горски фонд и др...
Куизът е с водещите в Радио София - Божидар Янев и Боян Бочев. Кой от тях познава по-добре историята на столицата? Предаването е посветено на предстоящия куиз на Бохемска София на 23 декември.
Руският император попречва на княза да се сроди с кралица Виктория Първият български владетел след турското робство, княз Александър фон Батенберг, изживява споделена любов със 17-годишната принцеса Виктория Пруска (наричана Морета), дъщеря на германския престолонаследник Фридрих III и напринцеса Виктория - дъщеря на английската кралица...
В поредицата “Историята оживява” ви представяме живота и откритията на доктор Стамен Григоров. Първата нинчаст бе за Lactobacillus Bulgaricus:
Как поезията може да докосне всеки от нас посредством правилния прочит? Как този декември хиляди се събраха в зала 1 на НДК и преоткриха стиховете на българската поезия в Поетите? Поезията е лично преживяване, в което присъства много математика и има формула – трябва само сами да формулираме нейната сентенция. Събеседник по темата ни е Диана..
Коледа с КласикАрт и Вероника Тодорова на 21 декември от 17 часа КласикАрт завършват тази своя така интересна творческа година с един истински празничен концерт с много, много гости – Коледа с КласикАрт. „Аз имам 65 деца за този концерт – деца, които обичам и обгрижвам като мои! Това са талантите от Детският филхармония с диригент Милена Яцино,..
С травъл влогъра Десислава Иванова за пътуванията и доброволствата: "Тази година съм пътувала по-малко от предните две, само 122 дни. Мислех, че въобще не съм пътувала, а се оказа, че е една трета от годината. Беше много предизвикателно, позабравих лошите неща, горчивото изчезна. Две трети от пътуванията бяха непланувани. В главата си отивах в..