Календар - 25 януари, Ден на българското радио

Това е 25-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 341 дни до края на годината.

Ден на българското радио и Световен ден на средствата за масова информация.

Събития в България

1878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Руската армия освобождава Лозенград. 1879 г. — Основана е Българска народна банка.
1881 г. — В София е открита Държавна печатница.
1895 г. — Натуралният десятък в България е заменен с поземлен данък.
1901 г. — Съставено е двадесет и първото правителство на България, начело с Рачо Петров.
1935 г. — С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио. Прочетете повече за историята на радиото. 
1945 г. — В София е създаден Народен театър на младежта.
1949 г. — Публикувано е съобщение за образуването на СИВ с участието на страните от социалистическия блок България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.

Събития по света

41 г. — Сенатът избира Клавдий за римски император.
1327 г. — 14-годишният Едуард III става крал на Англия, но страната се управлява от неговата майка кралица Изабела Френска и нейният любовник.
1479 г. — С подписване на мирен договор в Константинопол е прекратена 15-годишната война между Венеция и Османската империя.
1554 г. — Основана е йезуитска мисия, около която по-късно се образува град Сао Пауло.
1755 г. — Основан е Московският университет.
1791 г. — В Канада са формирани две провинции: Горна Канада (Онтарио) и Долна Канада (Квебек).
1858 г. — За първи път е изпълнен Сватбения марш на Менделсон.
1902 г. — В Русия е отменено смъртното наказание.
1915 г. — Александър Бел провежда първият трансамерикански телефонен разговор — между Ню Йорк и Сан Франциско.
1919 г. — Страните от Антантата одобряват план за създаването на Общество на народите.
1919 г. — В Ню Йорк е открит най-големият хотел в света — Пенсилвания, с 2200 стаи.
1924 г. — В подножието на Монблан в Шамони (Франция) започват първите Зимни олимпийски игри.
1942 г. — Втората световна война: Тайланд обявява война на САЩ и Великобритания.
1947 г. — Американският гангстер Ал Капоне умира от сифилис.
1949 г. — В Израел се провеждат първите парламентарни избори.
1959 г. — Започват редовни пътнически самолетни полети между САЩ и Европа.
1971 г. — Генерал Иди Амин завзема властта в Уганда чрез военен преврат и установява военна диктатура в страната за следващите осем години.
1980 г. — Американският кораб на въздушна възглавница SES-100B прави рекорд за военен плавателен съд, достигайки скорост 170 км/ч.
1981 г. — Бившият министър-председател на Китай Чан Чжунчжао и вдовицата на Мао Дзъдун са осъдени на смърт.
2004 г. — Опъртюнити каца на повърхността на Марс.

Родени на тази дата

750 г. — Лъв IV, византийски император († 780 г.)
1627 г. — Робърт Бойл, английски физик и химик († 1691 г.)
1736 г. — Жозеф Луи Лагранж, френски математик и астроном († 1813 г.)
1759 г. — Робърт Бърнс, шотландски поет († 1796 г.)
1832 г. — Иван Шишкин, руски художник († 1898 г.)
1838 г. — Юлия Вревска, руска баронеса
1842 г. — Вилхелм Томсен, датски езиковед
1854 г. — Георги Златарски, български геолог († 1909 г.)
1856 г. — Фридрих Грюнангер, австрийски архитект († 1929 г.) Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион. От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд. Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г.
1858 г. — Симеон Ванков, български офицер († 1937 г.) По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на полубатарея в 26- а Артилерийска бригада. След войната служи в артилерията на Българската армия.
1865 г. — Елизавета Маврикиевна, Велика руска княгиня
1870 г. — Жак Грюбер, френски художник и витражист
1874 г. — Съмърсет Моъм, британски белетрист и драматург († 1965 г.)
1882 г. — Вирджиния Улф, британска писателка († 1941 г.)
1886 г. — Вилхелм Фуртвенглер, германски диригент († 1954 г.)
1902 г. — Петър Панчевски, политик, български и съветски генерал († 1982 г.)
1908 г. — Никола Николов, български футболист
1909 г. — Иван Бонев, български партизанин († 1966 г.)
1917 г. — Иля Пригожин, белгийски физикохимик от руски произход, Нобелов лауреат през 1977 г. († 2003 г.)
1928 г. — Едуард Шеварднадзе, президент на Грузия
1928 г. — Свобода Молерова, българска актриса
1930 г. — Таня Савичева, ученичка от Ленинград, която от началото на 900-дневната Блокада на Ленинград през Втората световна война започва да води дневник в тетрадка, оставена от нейната сестра. В този дневник има само 9 листа, а на 6 от тях дати - датите на смъртта на близки хора. Самата Таня е евакуирана от Ленинград през лятото на 1942 година в Шатковски район. Умира в болница на 1 юли 1944 година, от туберкулоза, получена при обсадата.
1933 г. — Мария Корасон Акино, президентка на Филипините
1938 г. — Владимир Висоцки, руски поет, певец, актьор и писател († 1980 г.)
1942 г. — Еузебио, португалски футболист
1949 г. — Пол Нърс, британски биохимик, Нобелов лауреат през 2001 г.
1950 г. — Джон Тери, американски актьор
1958 г. — Петко Драганов, български дипломат
1969 г. — Румен Угрински, български актьор
1975 г. — Сергей Минаев, руски писател
1981 г. — Тоше Проески, македонски поп певец († 2007 г.)
1984 г. — Робиньо, бразилски футболист
1987 г. — Мария Кириленко, руска тенисистка