Календар - 1 февруари, Ден за почит към жертвите на комунизма

Това е 32-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 334 дни до края на годината. Ден за почит към жертвите на комунизма. Трифоновден, Трифон Зарезан – празник на лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите по стар стил (по нов стил – на 14 февруари).

Февруари съдържа 28 дни, а през високосните години, както тази — 29 дни. Има три случая в историята, когато е била използвана и датата 30 февруари. Името на месеца произлиза от латински (Februarius). Първоначалното значение е било „очистителен (месец)“, тъй като в древен Рим по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете. В българските народни говори е разпространено названието Малък Сечко (в по-стар вариант: Малък Сечен, понеже февруари има само 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който винаги има 31 дни. Прабългарите наричали този месец Тутом.

Събития в България

1945 г. — Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. Тринадесетчленния Първи състав осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов - министър председател, Ген. Никола Михов - тримата регенти на България, както и 17 министри.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, със които осъдени на смърт са 2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителя на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народният съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единствения оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. До завършването на процесите на Народния съд на смърт са осъдени 2 730 души. За сравнение - на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
1950 г. — Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България. Червенков е министър-председател на България в 66-тото (1950-1954) и 67-мото (1954-1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954 г. По това време се правят опити за насаждане на култ към личността му по примера на култа към Йосиф Сталин в Съветския съюз. На негово име е наречена тогавашната Медицинска академия в София. След смъртта на Сталин и започналата кампания на десталинизация и развенчаване на култа към личността Червенков постепенно е отстранен от постовете си и за известно време през 1960-те години дори е изключен от БКП. През 1954 г. Тодор Живков оглавява БКП, през 1956 г. Антон Югов става министър-председател. Членството на Вълко Червенков в БКП е възстановено през 1969 г. след Пражката пролет.
1957 г. — Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
1990 г. — Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. — Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика. Премиерът Димитър Попов произнася култовата си фраза: „За Бога, братя, не купувайте!“, като опит да предотврати ценовия скок.
1995 г. — България става асоцииран член на Европейския съюз.
2011 г. — България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма

Събития по света

1587 г. — Кралицата на Англия Елизабет I подписва смъртната присъда на Мария Стюарт.
1788 г. — В САЩ е патентован парахода.
1800 г. — Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен консул чрез референдум на новата конституция.
1810 г. — Преброяването на населението в САЩ показва, че броят на жителите е 7,2 млн. души.
1851 г. — Извършено е изпитание на първата подводница („Le Plongeur-Marine“), конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер.
1926 г. — Образувана е Киргизка автономна република в състава на СССР.
1944 г. — Втората световна война: Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови.
1946 г. — Норвежкият дипломат Тригве Ли става първият Генерален секретар на ООН.
1958 г. — Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята.
1958 г. — Египет и Сирия се обединяват във федерация, наречена Обединена арабска република, която просъществува до 1961 г.
1969 г. — С декларация на ръководителите на Югославия и Румъния се опровергава доктрината на Брежнев за приоритет на интересите на международното работническо движение над националните интереси.
1978 г. — Режисьорът от полски произход Роман Полански е принуден да емигрира от САЩ във Франция, след като е преследван от закона за секс с 13-годишно момиче.
1979 г. — В Техеран тържествено е посрещнат, след 15-годишно изгнание, завърналия се от Франция аятолах Хомейни.
2003 г. — Космическата совалка Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата на Земята, като загиват всичките седем члена на екипажа.
2004 г. — По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни, паника причинява смъртта на 251 пилигрими.

Родени на тази дата

1834 г. — Кузман Шапкарев, български просветен деец († 1909 г.)
1870 г. — Иван Николов, български революционер († 1902 г.)
1872 г. — Смиле Войданов, български революционер († 1958 г.)
1874 г. — Хуго фон Хофманстал, австрийски поет († 1929 г.)
1882 г. — Владимир Димитров — Майстора, български живописец († 1960 г.)
1885 г. — Йордан Качаков, български политик († 1934 г.)
1892 г. — Гаврил Генов, български комунист († 1934 г.)
1894 г. — Джон Форд, американски режисьор († 1973 г.)
1901 г. — Кларк Гейбъл, американски актьор († 1960 г.)
1905 г. — Емилио Сегре, американски физик, Нобелов лауреат през 1959 г. († 1989 г.)
1907 г. — Гюнтер Айх, германски поет († 1972 г.)
1915 г. — Стенли Матюс, английски футболист († 2000 г.)
1918 г. — Мюриъл Спарк, шотландска писателка († 2006 г.)
1923 г. — Генко Генков, български художник († 2006 г.)
1927 г. — Христо Недков, български музикант († 2010 г.)
1931 г. — Борис Елцин, първи президент на Русия († 2007 г.)
1939 г. — Клод Франсоа, френски певец († 1978 г.)
1942 г. — Тери Джоунс, британски актьор
1946 г. — Иван Кючуков, български футболист
1946 г. — Николай Михайлов, български политик
1949 г. — Михо Михов, български генерал
1954 г. — Бил Муми, американски актьор
1965 г. — Брендън Лий, американски актьор († 1993 г.)
1966 г. — Дийодоне М'бала М'бала, френски актьор
1968 г. — Лиза Мари Пресли, американска актриса
1969 г. — Бахман Гобади, кюрдски кинорежисьор
1969 г. — Габриел Омар Батистута, аржентински футболист
1979 г. — Александър Галкин, руски шахматист