Календар - 28 февруари

Това е 59-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 307 дни до края на годината. Българската православна църква отбелязва деня на Преп. Василий Изповедник. Св. Мчца Кирана Солунска.

Събития в България

1870 - С ферман на султан Абдул Азиз е създадена Българската екзархия - първата официално призната българска институция след близо 500 години османска власт. Тя става факт благодарение на започналата през 30-те години на ХХ век църковна борба, султанските реформени актове от 1839 г. и 1859 г., известни като Хатишериф и Хатихумаюн, и дръзкия акт на скъсване с гръцката Вселенска патриаршия от 3 април 1860 г. Според фермана на създаването й екзархията теоретично покрива всички земи, населени с етнически българи - историческите области Мизия, Тракия и Македония. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари с. г. на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Вселенската патриаршия е против създаването на екзархията и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична. След обявяването на Руско-турската война през 1877 г. екзарх Антим I е свален от поста и заточен в Мала Азия заради патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. Името на Антим I. носи централна улица в София. Разпростира се между ул. „Марко Балабанов“ на юг и ул. „Козлодуй“, северно от бул. „Сливница“, на север.
1884 г. — Създаден е Военноморския духов оркестър.
1895 г. — Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.
1906 - Сформира се "Въздухоплавателно отделение" към железопътната дружина с командир Васил Иванов Златаров. Отделението е приемник на създадената през 1903 г. Команда по балонно дело. През 1911 г. правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина и за закупуване на самолети, в резултат на което през 1912 г. България вече има своя въздушна армада. На 16 октомври 1912 г. е изпълнена първата бойна задача със самолет, поради което този ден се смята за рождена дата на военната авиация на България.
1908 г. — Oвдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак — с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц.
1966 г. — Край село Павел пада малък метеорит (около 2–3 kg). Това е най-големият метеорит паднал в България.
1967 - Официално е открит Нов драматичен театър "Сълза и смях" в София. Създаден е с Разпореждане 144 на Министерския съвет от 25 юли 1966 г. Театърът приема името на създадената на 5 февруари 1892 г. Българска драматическа трупа "Сълза и смях". Трупата съществува до 1904 г. На откриването на Нов драматичен театър "Сълза и смях" през 1967 г. е представена постановката "Имат думата аристократите" на Николай Пагодин" с режисьор проф. Филип Филипов. На 28 юли 2010 г. театърът се влива в Народен театър "Иван Вазов".
1969 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Танго“.
1978 г. — Отворен е за посещение Пантеонът на Възрожденците в Русе. 
2008 г. — Избухва Пожарът във влака София - Кардам, при който загиват 9 пътници.

Събития по света

364 г. — Валентиниан I е избран за римски император.
1897 г. — Последният монарх на Мадагаскар — кралица Ранавалона III е екстрадирана на остров Реюнион и Мадагаскар е превърнат във френска колония.
1909 г. — За първи път е отбелязан Международен ден на жената — в САЩ от бившата социалистическа партия в страната.
1922 г. — Обединеното кралство приема независимостта на Египет.
1925 г. — В Турция кюрдите въстават срещу правителството.
1943 г. — Втората световна война: Британски самолети бомбардират Берлин през деня.
1947 г. — В Тайван започва 40-годишен период на бял терор, станал причина за смъртта на около 140 хил. души — през 1995 г. денят е обявен за Ден в памет на жертвите.
1948 г. — Последните английски войски се изтеглят от Индия.
1948 г. — Сформирана е израелската пехотна бригада Голани, известна още и като Бригада № 1.
1959 г. — Направен е първият успешен полет от поредицата от американски орбитални ракети-носители Тор-Аджена с извеждането на Дискавърър 1.
1972 г. — Създадена е Автономна област Южен Судан.
1974 г. — След седемгодишно прекъсване САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.
1975 г. — При влакова катастрофа в Лондонското метро загиват 43 души, 20 са ранени. 
1986 г. — Подписан е Единенят европейски акт в Хага.
1991 г. — Обявен е края на първата война в Залива.
1998 г. — Косовската война: Започва конфликтът между албанските сепарати от АОК и югославските сили за сигурност.
2000 г. — Групата Oasis издават своя 4-ти самостоятелен албум Standing On The Shoulder Of Giants.
2004 г. — Над 1 млн. тайванци се включват в демонстрацията, наречена 228 ръка за ръка, образувайки 500-километрова жива верига в памет на жертвите от 40-годишния период на бял терор в страната.

Родени на тази дата

1518 г. — Франсоа III, френски дофин († 1536 г.)
1533 г. — Мишел дьо Монтен, френски писател († 1592 г.)
1683 г. — Рене-Антоан Реомюр, френски естествоизпитател († 1757 г.)
1690 г. — Алексей Петрович, руски цар († 1718 г.)
1712 г. — Луи-Жозеф дьо Монкалм, френски военачалник († 1759 г.)
1792 г. — Карл Ернст фон Баер, руски естественик († 1876 г.)
1823 г. — Ернест Ренан, френски писател († 1892 г.)
1840 г. — Анри Дюверие, френски пътешественик († 1892 г.)
1859 г. — Вълко Велчев, български генерал († 1935 г.), участник в Сръбско-българската и във Балканската война, през август 1886 година, още като капитан и командир на дружина в Пловдив, е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг.
1867 г. — Александър Протогеров, български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер. Той е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи, като последователно заема ръководни позиции във Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. († 1928 г.)
1875 г. — Тодор Попантов, български революционер и просветен деец, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация († 1954 г.)
1878 г. — Стефан Ангелов, български микробиолог, ветиринарен лекар, академик (1947), един от основателите на микробиологията в България. Той е първият декан на Ветеринарно-медицинския факултет в София (1923-1925), ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1942), директор на Института по микробиология при Българската академия на науките (1951-1962). Прави проучвания на бактерийните и вирусните антропозоонози и рикетсиози. Носител на Димитровска награда през 1950 г. и през 1952 г. - с колектив. Носител на Орден "Георги Димитров" през 1963 г. († 1964 г.)
1880 г. — Тодор Страшимиров, български политик († 1925 г.)
1882 г. — Херберт Силберер, виенски психоаналитик († 1923 г.)
1885 г. — Лалю Метев, български индустриалец († 1957 г.), известен със своята благотворителност, прави щедри дарения, след 9 септември 1944 г. е арестуван на гарата в Банкя от отряда на майор Петър Будинов, освободен е от Дирекция на полицията лично от Лев Главинчев срещу откуп от 1 милион лева; впоследствие имуществото му е конфискувано, а той с цялото си семейство биват изселени от София по политически причини.
1893 г. — Иван Васильов, български архитект († 1979 г.)
1895 г. — Вадим Лазаркевич, руски художник († 1963 г.)
1907 г. — Емилиян Станев, български писател († 1979 г.)
1912 г. — Клара Петачи, метреса на Мусолини († 1945 г.)
1919 г. — Цанко Кильовски, български офицер и изобретател. Автор е на много рационализации и изобретения, като например българските перални ЕП-64, на които прегаряли ел. моторите постоянно и той успял с почти нищо не струващ семеринг да отстрани проблема. Също така може да се каже, че той е бащата на нафтовата печка. През 1942-43 г., когато въвеждат корабите с дизелови двигатели, вместо да пълнят трюмовете с въглища за отопление и готвене, той пракарал по една много тънка тръбичка от основния резервоар до малки кюмбета в каютите и така се отоплявали. († 1976 г.)
1932 г. — Джоко Росич, български актьор, български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 28 февруари, 1932 в Крупан, Кралство Югославия. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 година имигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца и четирима внуци. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове. Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“ и др. През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
1937 г. — Иван Николов, български писател и поет(† 1991 г.)
1940 г. — Марио Андрети, американски пилот от Формула 1
1942 г. — Дино Дзоф, италиански футболист
1946 г. — Стоян Цанев, български художник, платна на Стоян Цанев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия; художествените галерии в Бургас, Варна, Добрич, Силистра, Сливен, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Русе, както и музейни и частни колекции по цял свят.
1947 г. — Янаки Петров (Чичо Чичопей), български поет († 1999 г.)
1948 г. — Стивън Чу, американски физик, Нобелов лауреат през 1997 г.
1950 г. — Хорхе Лазаров, уругвайски музикант († 1989 г.)
1963 г. — Сашо Камбуров, български художник
1966 г. — Йован VI, духовник от Република Македония
1972 г. — Гергана Стоянова, българска актриса