Календар - 1 март - Денят на мартеницата

Това е 61-ият ден в годината според григорианския календар. Българската православна църква отбелязва деня на Св. Прпмчца Евдокия.
Денят на мартеницата. В народните представи Баба Марта се свързва с настъпването на пролетта. Месец март е наричан "женски месец", защото хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. На 1 март всичко живо - хора, дървета, животни, се закичват с мартеници за здраве, успех, плодовитост и изобилие. Изработва се от памучен или вълнен конец, засукан задължително наляво. Основните цветове са бяло и червено. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, здраве и любов, на победата, живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Ден на любителското художествено творчество. Празник на читалищните дейци, на творците и изпълнителите на любителско творчество, които се изявяват в различни области на изкуството. До 1984 г. e Дeн на самодейците. Чества се неслучайно на 1 март - посрещането на Баба Марта, символизиращо радостта от възраждащия се живот и вярата в доброто.
Международен ден на гражданската защита.

Събития в България

1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ "Иван Вазов" Стара Загора.
1879 г. — Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1881 - Официално е открита Върховната сметна палата.
1893 - В София е завършен строежът на сградата на Българското книжовно дружество (БКД) /от 6 март 1911 г. Българска академия на науките (БАН)/.
1912 г. — Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
1941 г. - Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.
1936 г. — Излиза първият брой на вестник Труд в София.
1936 г. — Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.
1945 - Излиза бр. 1 на в. "Здравен фронт". От 4 август 1990 г. носи името "Форум медикус". Специализиран седмичник на професионалистите в медицината.
1948 г. — Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
1954 - Излъчени са първите телевизионни сигнали от опитния предавател на Държавна политехника - София. Първото телевизионно предаване е на 7 ноември 1959 г., а официалното откриване на Българската телевизия е на 26 декември 1959 г.
1966 г. — Основан е Централният институт по изчислителна техника.
2001 г. — Започва официално преброяване на населението в България.
2003 г. — Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.
2007 г. — Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.
2009 г. — Официално е открито Радио Видин

Събития по света

86 пр.н.е. г. — Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.
317 г. — Константин I Велики провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 г. — Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.
1555 г. — Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 г. — Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война във Франция.
1565 г. — В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.
1700 г. — В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.
1845 г. — Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект с който САЩ анексира Република Тексас.
1859 г. — Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
1872 г. — В САЩ е открит Йелоустоун - първият национален парк в света.
1873 г. — Фирмата "E. Remington & Sons" започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.
1896 г. — Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. — Американецът Албърт Бери извършва първият парашутен скок от самолет.
1921 г. — Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.
1932 г. — Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.
1941 г. — В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.
1946 г. — Английската централна банка е национализирана.
1947 г. — Започва работа Международният валутен фонд.
1950 г. — Физикът Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната и водородната бомба. През януари 1950 г. Фукс прави самопризнания, съден е на 1 март 1950 г. и на следващия ден получава присъда 14 години затвор (максималната присъда за издаване на военни тайни на приятелска нация). Показанията на Фукс пред британските и американските служби довеждат до процесите срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг. На 23 юни 1959 г. Клаус Фукс е освободен от затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.
1954 г. — САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. — Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.
1961 г. — Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 г. — Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
1978 г. — Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е изкопан и откраднат от двама емигранти - полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев с цел да изнудват семейството му за пари. Замисълът се проваля и крадците са заловени, а ковчегът е открит единадесет седмици по-късно, закопан край Женевското езеро. Тялото след това е препогребано под два метра бетон, за да се предотвратят подобни бъдещи посегателства.
1980 г. — Открит е естествения спътник на Сатурн - Елена.
1982 г. — Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.
1986 г. — Открит е естественият спътник на Уран - Жулиета - на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.
1992 г. — Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.
1996 г. — Изстреляна е космическата станция "Фрийдъм".
1999 г. — Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.
2002 г. — В Испания излиза от обръщение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.
2003 г. — Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.
2003 г. — Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.
2007 г. — Балеарските острови получават автономен статут.
2008 г. — Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.

Родени на тази дата

1445 г. — Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
1554 г. — Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)
1810 г. — Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
1846 г. — Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)
1858 г. — Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
1858 г. — Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)
1859 г. — Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)
1866 г. — Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)
1871 г. — Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)
1875 г. — Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
1875 г. — Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)
1876 г. — Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК († 1942 г.)
1878 г. — Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
1879 г. — Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.) 1880 г. — Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)
1881 г. — Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)
1886 г. — Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
1897 г. — Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
1904 г. — Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
1910 г. — Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)
1916 г. — Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
1921 г. — Петър Куцаров, български художник
1921 г. — Ричард Уилбър, американски поет
1922 г. — Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
1926 г. — Атанас Бояджиев, български композитор
1926 г. — Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
1927 г. — Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)
1927 г. — Хари Белафонте, американски актьор
1929 г. — Георги Марков, български писател († 1978 г.)
1939 г. — Цветан Тодоров, български философ
1943 г. — Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
1944 г. — Роджър Долтри, английски музикант (The Who)
1946 г. — Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед
1947 г. — Дора Христова, български диригент
1954 г. — Рон Хауърд, американски режисьор
1963 г. — Томас Андерс, германски рок-музикант (Modern Talking)
1969 г. — Хавиер Бардем, испански актьор
1970 г. — Ути Бъчваров, български актьор.
1973 г. — Добромир Георгиев, български поет
1983 г. — Станка Златева, българска състезателка по борба
1994 г. — Джъстин Бийбър, канадски изпълнител

Споделете

Календар - 1 март - Денят на мартеницата

Общините искат година отсрочка за новия модел за такса "Битови отпадъци"

В "Междублокови странства" на столичния кв. "Кюлуците"

Кои са най-желаните специалности в Софийския университет

Кога се репатрират принудително недвижещи се автомобили

СОС назначи 26 "анонимни лица" да управляват 6 общински дружества

Протест заради проекта за Войнишкия паметник

Йеромонах Йоан става протосингел на Софийската св. митрополия по искане на патриарх Даниил