Най-мръсният въздух в София е около бул. "Стамболийски", по-чисто е в "Горна баня" и Банкя

публикувано на 16.03.12 в 10:09

Районът около столичния булевард "Стамболийски" е един от най-замърсените в София, тъй като автомобилният трафик е много голям, а разсейването на атмосферните замърсители се препятства от високите сгради в центъра. Това каза Валери Серафимов, началник отдел "Мониторинг на въздуха" в Изпълнителната агенция по околна среда, цитиран от БТА.

Проблем за чистотата на въздуха в София са фините прахови частици и азотните окиси. След спирането на работа на "Кремиковци", основни причини за емитирането им са автомобилният транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ.

По думите на Серафимов сред най-замърсените столични райони са тези с наситен автомобилен трафик - около Орлов мост, "Павлово", "Дружба" и "Надежда". В "Павлово" влияние за честото измерване на наднормени стойности на замърсители във въздуха оказва и използването на локално отопление на мазут в някои от сградите, както и горенето на дърва и въглища в къщите.

В "Дружба" и "Надежда" освен автомобилния транспорт, за превишенията допринася и наличието на близки ТЕЦ.

Замърсените пътни настилки също оказват влияние, отбеляза Серафимов. Измервателните станции за чистотата на въздуха в София са шест автоматични, които работят 24 часа в денонощието, както и един ръчен пункт в гара Яна. Те са разположени в "Павлово", в "Хиподрума", на Орлов мост, в "Надежда", в "Дружба" и на Копитото. Броят им отговоря на изискванията на националното и европейско законодателство и в близко бъдеще не се очертава увеличаване на броя на пунктовете в София, отбеляза специалистът.

Най-чистите райони на София са разположени в подножието на Витоша и са извън наситените пътни артерии, отбеляза експертът. При тях обаче проблем възниква през зимата, когато повечето постройки от "Бистрица", "Симеоново" и "Драгалевци" се отопляват с твърди и течни горива, от изгарянето на които се емитират фините прахови частици. По-чисто е в "Горна Баня" и Банкя, където има газифициране, посочи още Серафимов.

Според специалиста вече се предприемат мерки за решаването на проблема със замърсения въздух в столицата, които са залегнали в програмата на Столична община. По думите му за подобряване на качеството на атмосферния въздух в София трябва да има правилно регулиране на автомобилния трафик, за да няма задръствания, трябва да се премине от отопление с твърди и течни горива на природен газ, а пътните артерии да се почистват редовно. Проблем за столицата е, че е разположена в Софийската котловина, която е оградена отстрани с планини и те намаляват възможността за самопочистване на атмосферата, каза Серафимов.

Основно през зимния сезон за София са характерни дни с температурни инверсии и мъгла, при които няма разсейване на атмосферните замърсители и нивата се повишават, поясни той. По думите му това също е една от причините в София да се наблюдават високи нива на замърсяване с фини прахови частици и градът да е от най-замърсените в страната. Измервателните станции за чистотата на въздуха в страната са 55. Във всички над 30 населени места, в които се измерват фините прахови частици, има превишаване на допустимите норми, посочват експертите.

Мястото с най-чист въздух в България, използвано и за сравняване, е фоновата станция на връх Рожен, където не са регистрирани превишавания на серни, азотни окиси или фини прахови частици, каза експертът в Изпълнителната агенция по околна среда. Други чисти места са Копитото на Витоша, както и полигона Змейово, където също няма проблем с качеството на въздуха, добави той.