Отбелязваме Зимния Кръстовден

На 5 януари Православната църква почита празника Водици. В деня преди Богоявление в храмовете се извършва тържествен Велик водосвет, с него символично се очистват водите. В древния столичен храм „Св. София - Премъдрост Божия” бе отслужена Божествена Златоустова Света Литургия за Водици, която оглави Негово преосвещенство Стобийски епископ Наум, главен секретар на Светия Синод на Българската православна църква.

Той бе в съслужение с протосингела на Софийска света митрополия и предстоятел на "Св. София" о. Ангел Ангелов и храмовото духовенство. След това бе направен Велик водосвет.

В митрополитска катедрала на София „Св. Неделя” също бе отслужена архиерейска Света Литургия, която бе оглавена от Негово преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с храмовото духовенство. След това бе извършен Велик водосвет.

Празничните богослужения в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” на този ден оглави Негово преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храма. Всички черкували се в храмовете православни християни бяха поръсени със светена вода и вземат от нея за в къщи за здраве и благословение .

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци, Водокръщи. Този празник затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.

Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.

Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.