Премиера на спектакъла "Парижката Света Богородица" в театър "София"

Калин Врачански - неузнаваем под тежкия грим като уродливия звънар Квазимодо, и Пламен Манасиев - в ролята на неговия осиновител архидякон Клод Флоро, разкъсван между любовната страст и предаността към Бога, си поделят възторга на публиката в спектакъла "Парижката Света Богородица" по романа на Виктор Юго в театър "София". Постановката, сценичната версия и музикалната картина са на Лилия Абаджиева, драматизацията - на Димитър Стоянович, сценографията и костюмите - на Васил Абаджиев. Премиерата е тази вечер.

Възторга на зрителите предизвиква и декорът на прочутата катедрала - основно място на действието, "изваяна" от метал и светлини. Изящните конструкции са в почти постоянно движение и допълват динамиката на представлението.

"Струваше ми се невъзможно на сцената да се яви божествената светлина на чистотата на душата, но мисля, че с Калин Врачански го постигнахме", коментира Лили Абаджиева. За режисьорската това е бил единственият избор на актьор за ролята и според нея с изпълнението си той ще остане в историята на българския театър. Тя е вдъхновена от пълната отдаденост на всички артисти - в екипа са 25 души, включително студенти от Театралния колеж "Любен Гройс".

Симона Халачева е в трупата на театъра след поканата на режисьорката да играе
циганката Есмералда. Сред актьорите са още Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Йорданка Любенова, Майя Остоич.

Готическа романтична приказка за живота на духа, преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание е спектакълът по думите на режисьорката. Характерният за Романтизма бунт срещу света на идеите и
абстракциите, утвърждаван от Просвещението, и възможността човек да се превърне в индивидуалност, да не потиска чувствата си в подчинение на законите на живота е водещата тема, която занимава Абаджиева в представлението.

Важни са също съдбовността в живота на човека - със силата на антична трагедия, темата за Бога, за вярата, както и социалният момент - животът на народа, на тълпата и копнежът за свобода - предчувствие на гениалния писател за предстоящите революции. Затова простолюдието присъства в няколко атрактивни сцени.

Уникалната ситуация в художествено произведение - четирима мъже едновременно, макар и по различен начин, неустоимо привлечени от една жена, е в центъра на представлението с четири проекции на мъжествеността - вътрешните терзания на Клод Фроло в желанието му да остане верен на Бога и да не се поддава на чувствата, романтичното вдъхновение на поета Пиер Гренгоар /Юлиян Малинов/, вечният любовник, донжуан - капитан Феб дьо Шатопер /Мартин Гяуров/ и романтичната гротеска Квазимодо.

От начина, по който Юго го представя като "получовек", с трагична съдба и ужасяваща външност, не може да се предположи, че именно той въплъщава цялото благородство на духа и копнежа по красотата, които му дават сила, отбелязва Лили Абаджиева.