Антонио Салиери - Симфония в Ре, изпълнява Симфоничният оркестър на БНР, диригент Алипи Найденов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Музика! Божествена имитация на природата: колко благодарност ти дължа заради щастливите часове, които преживях благодарение на теб, казва Антонио Салиери и го казва искрено, защото повече от 50 години от живота си той е музикалната личност от края на 18-и и началото на 19-и век, съвременник и участник в много бурни и важни за музиката събития. В онези години той е един от най-търсените и уважавани композитори. И каква ирония да откриеш, че Салиери е познат на съвременния слушател единствено благодарение на няколко творби, които свързват името му със смъртта на Моцарт. През 1830-а Пушкин създава “Моцарт и Салиери” - една “малка трагедия”, в която се развива недоказаната идея, че от завист Салиери убил гениалния си събрат Моцарт. След него по същата пиеса Николай Римски-Корсаков пише опера със същото заглавие. Но още по-ярко тезата е развита от Питър Шафер в “Амадеус”, който жъне успехи няколко сезона подред на Бродуей. Така стигаме до датата 6 септември 1984 г. когато в Лос Анжелес е представен едноименният филм на Милош Форман. В следващите месеци светът е завладян от Амадеус манията. Целта на предаването формулира главната ни героиня: Невероятно изживяване за мен беше откриването на оперите на Антонио Салиери. Надявам се тези записи да помогнат на Салиери да излезе от сянката на Моцарт и да получи полагаемото му се място в музикалната история - казва Чечилия Бартоли и предлага на нашето внимание 13 изумително красиви арии – палави и сериозни, любовни балади и героични сцени. А моето приятно задължение ще бъде да ви припомня богатия творчески път на композитора. Шокиращо е, следвайки биографията на Салиери, да установиш с колко важни личности е контактувал той през живота си. Първата среща е през 1766-а година с Флориан Виторио Гасман – наследникът на Глук във виенския балет. Антонио вече е загубил родителите си и е във Венеция, за да продължи да учи музика. Гасман решава да го направи свой ученик и го отвежда във Виена. Там Салиери среща Метастазий, който му преподава уроци по декламация и сред многобройните творби, написани по неговия текст “Пасион на Исус Христос” избира тази на Салиери като най-експресивна. Глук е негов приятел и го сочи като свой единствен наследник. Още имена: император Йозеф ІІ, Моцарт, Хайдн, Калцабиджи. Той преподава на Бетовен, Шуберт, Черни, Майербер, Хумел и на съвсем младия Лист. След смъртта на Моцарт съпругата му Констанце е изпълнена с подозрение към Салиери, но след това с пълно доверие изпраща втория си син да учи при италианеца. Да Понте пише за него либрета. В Париж той работи с Бомарше върху операта “Тарар”, след което великият французин признава: Вие сте моят музикант, а аз с гордост се наричам ваш поет, ваш слуга и приятел. Във времето, в което живее Салиери, е свидетел на разцвета на “опера буфа” във Виена и успехите на комичните опери на Росини. Роден италианец, той изпълнява желанието на Йозеф ІІ и създава Зингшпилът – националната германска опера. С “Тарар” в Париж през 1787 година той изважда на сцената идеалите за свобода и правда, тъй близки на френската революция. Той изживява триумфите и паденията на Наполеон из цяла Европа, но и Виенския конгрес, и реставрацията на Метерних. Той живее в мултикултурната империя на Хабсбургите и вижда зараждането на национализма през 19 век. От 1774-та година той е личен композитор на императора и директор на италианския театър, след това от 1788 до 1824 е главен капелмайстор – най-високият музикантски пост във Виена. Той е вицепрезидент на асоциацията, основана от Гасман, за да подпомага семействата на починалите музиканти. За тях се организират благотворителни концерти. И заедно с това създава 38 опери – последната е от 1804, и разтърсващи религиозни творби. Той основава консерваторията на Виена и изработва статута й. Уважаван от императора и двора, Салиери живее с мисълта, че е отговорен за музикалния фонд в императорската библиотека и се стреми да опази изчезването на нотния материал. Освен това никак не се притеснява да изпълнява и по-второстепенни роли. По време на първото изпълнение на “Сътворението” той е на чембалото. Салиери дирижира грандиозната оператория “Сътворението” на Хайдн по време на последното явяване на композитора пред публика на 27 март 1808-а. След като спира да пише той продължава да дава уроци, да бъде търсен, за да разказва спомените си. Творчеството му вече е позабравено, за разлика от това на Моцарт, което се възражда. Но в спомените на негови съвременници специално е отбелязано, че когато е говорел за Хайдн и Моцарт, то винаги е било с огромна обич и уважение. И отново каква ирония – края на живота си Салиери прекарва в старчески дом, където прави опит за самоубийство, като твърди, че той е убил Моцарт. След това е изпратен в лудница, където се губи всякаква представа за живота му. Незнайно защо и без никой лично да е чул признанието, цяла Виена говори за лудостта на Салиери и самообвиненията му, които спират на 7 май 1825 г. А какво го свързва с Моцарт? През 1785 г. двамата публикуват кантата по текст на Да Понте, за да отпразнуват завръщането на най-добрата солистка на ръководената от Салиери италианска опера Нанси Стораче, която имала вокални проблеми. Тя ще бъде първата Сузана от “Сватбата на Фигаро”. Като ръководител на музикалното общество във Виена Салиери се интересувал от успеха на организираните концерти, а името на Моцарт било гаранция за пълна зала. През 1791 – годината на смъртта на Моцарт, музикалното общество открива концертния си сезон със симфония на Моцарт, дирижирана от Салиери. Що се отнася до операта струва ми се и там не биха имали никакво съперничество. По времето, когато Моцарт е във Виена, той създава “Идоменей”, но тя е представена в Мюнхен, както и “Отвличане от сарая”, но тя е поставена в германския национален театър, където Салиери нямал никакво влияние. Може би единствено за “Сватбата на Фигаро” би имало някаква ревност, тъй като тя е поръчана от императора и има огромен успех във Виена. За “Така правят всички жени” Да Понте предлага либретото първо на Салиери. Той композира няколко сцени и изоставя творбата, която създава Моцарт. Същото се случва и с “Милосърдието на Тит”, но след като се отказва от него Салиери го препоръчва на Моцарт. По време на представленията на “Вълшебната флейта” в писмо на Моцарт от Баден може да се прочете, че той е срещнал Салиери и певицата Кавалиери, която пяла в “Отвличане от сарая” и ги поканил на спектакъла в неговата ложа, и те били много щастливи, аплодирали, и викали “браво” през цялото време. От думите, с които Моцарт описва случката, лъха приятелство и доволство. Слуховете мълвят, че Кавалиери била любовница и на двамата. Салиери бил само с шест години по-стар от Моцарт, но според всички бил твърде зрял и уравновесен. Може би поради факта, че рано останал сирак и трябвало да се грижи сам за себе си, а на 24 години вече имал стабилна служба с много отговорности. Но ето така, въпреки фактите се раждат митовете, които остават във вековете.
Дъжд / Сняг
Дъжд
Мокър сняг