"Гърция обръща страницата, оставяйки в миналото мерките на жестоки икономии и петгодишното унижение" - това бяха едни от първите думи на лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас пред хилядите поддръжници, празнуващи в центъра на Атина изборната победа на радикалната левица СИРИЗА.
След изборите в южната ни съседка вниманието и на политическите, и на финансовите среди в Европа е фокусирано върху въпроса за гръцкия външен дълг, тъй като в предизборната си програма СИРИЗА заложи на обещанието да отмени строгите мерки за икономии и да издейства опрощаването на огромния дълг, достигащ 320 милиарда евро.
Не закъсняха реакциите и на ръководителите на Европейския парламент. Председателят на комисията на ЕП по външна политика Елмар Брок заяви в ефира на германската обществена телевизия "А Ер Де", че сега не може да се говори за намаляване на дълга на Гърция. "Ако в Гърция не се правят реформи и страната не стане конкурентоспособна, то след три - четири години тя отново ще натрупа също толкова задължения", посочи Брок, цитиран от ТАСС в коментар за изборната победа на СИРИЗА.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц определи победителя в гръцките избори Алексис Ципрас като прагматик, който ще трябва да направи компромиси. В интервю за радио "Дойчландфунк" Шулц казва, че през нощта след изборите е провел дълъг телефонен разговор с Ципрас. "Той добре знае, че ще трябва да направи компромиси" във външната, както и във вътрешната политика, отбелязва председателят на ЕП, цитиран на сайта на "Дойчландфунк". Мартин Шулц допълва, че СИРИЗА ще трябва да направи компромиси и спрямо ЕС и европейските си партньори, тъй като, ако тя изпълни исканията си, към Гърция вече няма да текат пари. Всъщност няма възможности за изнудване, според Шулц.
За да анализира бъдещето на гръцките и европейските финанси след изборите в Гърция и очаквания конфликт на Атина с европейските партньори по икономическите въпроси, потърсихме икономиста от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Той напомни, че настоящата спасителна програма изтича в края на февруари, т.е. правителството в Гърция ще има по-малко от месец, за да реагира и трябва много бързо да стигне поне до временно продължаване на програмата, за да не изтекат всички срокове и Гърция да не се окаже "отрязана" от финансовите пазари.
Според Георги Ангелов най-големите последствия от излизане или изгонване на Атина от еврозоната ще бъдат за самата Гърция, тъй като тя ще бъде изключена от ползите от членството и страната ще трябва да се справя сама, без да има достъп до финансиране както от спасителните фондове, така и от Европейската централна банка, и от другите инструменти на еврозоната.
В ефира на Радио София Георги Ангелов изтъкна още, че докато Гърция е в еврозоната и има достъп до помощ и до ликвидност от спасителния фонд и от ЕЦБ, няма нищо фатално да се случи и няма да има някакви особени проблеми. "Въпросът е, ако се стигне до голяма конфронтация между новото правителство и кредиторите, и не се стигне до компромис, посочи икономистът, тогава, разбира се, Гърция ще трябва сама да се справя.... и всъщност тогава ще настъпят тежките времена". Затова според Георги Ангелов е толкова важно бързо да се сключи взаимноизгодно споразумение между Гърция и кредиторите. "Все още страната е твърде слаба, за да се справя сама", заяви анализаторът.
Чуйте цялото интервю на Мария Йорданова с Георги Ангелов - старши икономист в Институт "Отворено общество", за да разберете повече какви са шансовете за опрощаване на дълга на Гърция, има ли рискове за банковия сектор в южната ни съседка, който е свързан с българския, и за това: кой е по-ощетен от кризата с гръцкия външен дълг - гръцките или германските данъкоплатци.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..
Предимно облачно
Разкъсана облачност