Преди повече от 100 години, на 27-ми декември 1901г., на бял свят се появява най-голямата германска дива Марлене Дитрих. Като Лола в "Синият ангел" или с филми като "Свидетел на обвинението" тя си пробива сигурен и бляскав път в света на големите кино икони.
С шлагера "Лили Марлен" тя подкрепя американските войници на фронта, а след войната прави турнета като певица в големите метрополиси. Марлене Дитрих е актриса, майсторка на шансоните и жена вамп, но има и една по-непозната страната на нейните изяви.
Марлене е обожавала да готви. В Холивуд например, често са и гостували хора като Били Уайлдер и Чарлз Лотън, за да се наслаждават на нейното готварско изкуство. Родената в Берлин Дитрих винаги е била готова да си спретне "нещо вкусно".
Има много рецепти, които е обичала да готви Марлене, но една от любимите била традиционната берлинска супа от грах с джолан, пълнена гъска, касоле (фр. "Cassoulet), типично ястие за Южна Франция, в което има наденички, гъше месо, патица, свински кожички и бял боб, сготвени в сос с трюфели.
Марлене е била почитателка и на палачинките с накиснати ягоди в коняк Grand Marnier, които са били често приготвяни в готварския й план.
Войниците на фронта също са опитвали от сготвения от нея гулаш, а филмовите екипи с топъл бульон. Марлене е обичала да готви във всички възрасти и във всички житейски ситуации. В Германия е издадена и книга с готварски тайни на германската дива, която се казва "Марлене Дитрих: една различна книга с рецепти".
В нея има 15 кратки глави, написани от Георг Вет, в които по вълнуващ начин се разказват истории и анекдоти като картина на живота на жена, чиято кариера върви ръка за ръка с хранителните навици и любовта към яденето и готвенето.
Авторът е изследвал дълго време архиви и интервюта на Дитрих, между които е открил дори и материали за кухненските й престилки. В изследванията си Вет се среща с последния личен готвач на Марлене в Париж - Маркус Ауер, чийто рецепти и менюта за германската дива са публикувани изобщо за първи път.
Анна Александрова е председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и депутат от район “Надежда” - затова с нея говорим не само за Фестивала на традициите: "Фестивалът стартира с по-малък формат много отдавна в кв.Требич. Днес ще се насладим на хубава, наситена фолклорна програма, ще оценим и качествата на питките,..
Днес предаването гостува на Зимния фестивал на традициите в Илиянци – район Надежда – Столична община. На централния площад ще се съберат любители на българските обичаи, фолклора, кулинарията и виното. Първият ни гост е Илиана Влъчкова – дългогодишен секретар на Читалище „Отец Паисий-1930“ и автор на книгата "90 години Читалище „Отец..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: "Вероятно родът е още по-древен - не е доказано, но може би е болярски и архонтски, има връзка с рода на Берон и на Раковски. В труда на доц. Йордан Желев от ЦДА към ДАА, са описани членовете на рода, но има и непознати Богориди."..
Малко за историята на най-известните сгради в центъра на София. Начална точка - метростанция Софийски университет, крайна - катедралния храм "Света Неделя": Коя е първата сграда на СУ? Кои са все още съществуващите предишни здания на Народната библиотека? Какви са били другите функции на старото, изгоряло отдавна Народно Събрание? Кое министерство се..
Когато любимият вуйчо на Алеко Константинов, професорът по математика Емануил Иванов се сгодил, Щастливецът написал толкова смешен фейлетон за събитието, че гостите изпопадали от смях. Главният лирически герой обаче заплашил автора, че ако разказът види свят, няма да му проговори. Алеко много уважавал брата на майка си и затова вързал листовете с..
Втори пролетен авто ретро салон - поканата за него идва от Искрен Миланов: "Показваме около 70 ретроавтомобила цели 3 дни, както и 11 класически велосипеда и 9 мотоциклета за наслада на окото. Имаме и 3 автомобила на канцлера Аденауер. Имаме италиански и немски, както и един-единствен японски. Автомобилите са на средна възраст 60 години, под един..
Почит към танцовото изкуство чрез документалната кинопоредица „Аранча Агире: танцът като просветление“ - представя ни я Атанас Маев: "Споделяме с публиката филми на Аранча Агире, посветени в частност на Морис Бежар. Всичко, до което се докосне женската природа, дава деликатност, така е и в изкуството, жените успяват да намерят пътя не само до сърцата..
Разкъсана облачност
Ясно