"Испанска афера" е един от най-гледаните филми в Испания - това сподели в студиото на радио София директорът на институт "Сервантес" Хавиер Валдивиелсо, с който обсъдихме програмата на Седмицата, в която всички киномани в столицата, ще могат да видят някои заглавия от филмовата продукция в последните години на страни като Испания, Аржентина, Венецуела, Мексико, Чили, Еквадор и Колумбия.
"Испанска афера" чрез брутален сарказъм третира темата за контрастите между северните испанци и тези, които живеят в Андалусия, на Юг.
Венецуелският филм "Освободител" също е от основните акценти, филмът разказва за латиноамериканския революционер и национален герой на Венецуела Симон Боливар, най-влиятелният и известен от ръководителите на войните за независимост на испанските колонии в Америка. "Освободител" е един от най-награждаваните филмови проекти на Венецуела в последните години, а интригуващо е и предложението от Еквадор, романтичният трилър "Ярост" на режисьора Себастиан Кордеро, който разказва историята на зидар в нелегалност.
Хосе Мария е с неуравновесен нрав и един спор го докарва до ожесточен сблъсък с неговия бригадир, който завършва със случайната смърт на последния. Следват странни укривания в богаташката къща, където като прислужница работи неговата приятелка.
Специален гост на Седмицата на испанското и ибероамериканско кино ще бъде режисьорката Ана Родригес Росел, която ще представи лично филма си - романтичната комедия "В търсене на Еймиш".
Повече за заглавията и това, което е най-интересно за директора на институт "Сервантес" - Хавиер Валдивиелсо, както и защо испанският черен хумор е разбираем за българите, можете да чуете в аудиото, където е интервюто на Юлия Владимирова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..