Федора Барбиери е певицата, която никога не се оттегля официално от сцената и продължава да се явява в епизодични роли почти до края на живота си. Попаднах на музикален репортаж от 3 ноември 2000 г. – честване на 80 г. на Барбиери в театър „Комунале” Флоренция, обявено като прощаване на певицата със сцената и 60 години от дебюта й в театъра – Барбиери е Мама Лучия в „Селска чест” на Маскани. Диригент на вечерта е Бруно Бартолети. Общо около 2 минути, в които се чува как диригентът пожелава на Барбиери „На добър час”, тя му отговаря шеговито с реплика на Мис Куикли от „Фалстаф”, а след това и няколко минути от спектакъла, в които прозвучава гласът на 80-годишната Федора Барбиери.
За последно тя се явява пред публика на 2 ноември 2002 г. в Ню Йорк и участва в гала концерт на фондацията „Личия Албанезе-Пучини”. Пак тогава прави майсторски клас в „Джулиард скул” и в музикалното училище в Манхатън. Умира няколко месеца по-късно - на 4 март 2003 г.
Репертоарът й включва около 109 роли.
Родена е на 4 юни 1920 г. в Триест. Дебютира на сцена през 1940 г., а в Скалата стъпва през 1942 г. за 9 симфония на Бетовен с диригент Виктор де Сабата. На 6 ноември 1950 г. пее за първи път в Метрополитън опера, Ню Йорк – Еболи от „Дон Карлос” на Верди. Там, в МЕТ участва в 96 представления на 11 опери. Участва и в грандиозната продукция на „Дон Карлос” през 1958 г. на Лукино Висконти за 100-годишнината на Ковънт Гардън.
През 1956 г. е Мисис Куикли във филмираната продукция за РАИ на „Фалстаф” с Тулио Серафин, в която участва и Джузепе Тадеи като сър Джон Фалстаф. Записва операта още няколко пъти – през 1962 г. документален запис от 1 декември в Неапол с диригент Марио Роси. Тито Гоби е в заглавната роля, Рената Тебалди е Алиса, Мирела Френи - Нанета. През юни 1956 г. е записът в Лондон за ЕМI с диригент Херберт фон Караян, отново с Тито Гоби, но Елизабет Шварцкопф е Алиса, а Анна Мофо – Нанета.
Федора Барбиери е определяна като изключителна актриса и великолепна певица, затова много често тя пее на различни сцени в партньорство с Мария Калас. Много от техните записи за издадени от „Фонит Четра” и ЕМИ. Забележителни са „Аида” с Юси Бьорлинг, Реквием на Верди с Ерва Нели, Джузепе Ди Стефано и Чезаре Сиепи, диригент Артуро Тосканини за Ар Си Ей, „Джоконда” с Мария Калас и Джузепе Ди Стефано за „Четра”.
Барбиери започва да учи пеене след осемнайстата си година. Докато помага в магазина на родителите си, за да минава по-бързо времето тя пее. Един ден непознат клиент я съветва да започне да взема уроци. В следващите две години тя работи с Федерико Бугамели в родния си град (Триест). Дебютът й е в църквата „Сан Джусто”, където година преди това е получила първо причастие. За да продължи обучението си тя се премества във Флоренция, където учи при Джулиа Тес. Барбиери дебютира на сцената във Флоренция на 4 ноември 1940 г. в „Тайният брак” на Чимароза (Фидалма). Още на следващия ден й предлагат да пее Азучена и тя приема, а на третата нощ отново е Фидалма. След този дебют, тя за две години и половина е поканена в Миланската скала, като първата й роля там е Мег Пейдж от „Фалстаф”. С този театър тя гастролира в Лондон. Към нея се обръщат от Майските музикални тържества във Флоренция, за да съживят две творби на Монтеверди – „Завръщането на Одисей в Родината” през 1942 г. и „Орфей” през 1943 г. След това се омъжва за директора на фестивала Луиджи Барлоцети и се оттегля от сцената за две години. Завръща се през 1945 г. като Амнерис от „Аида” на Верди във флорентинския оперен театър. Кариерата й набира шеметна скорост и тя става една от най-прочутите оперни звезди от средата на миналия век. Една от най-важните роли през тези първи години е Леонора от „Фаворитката” на Доницети. През 1950 г. Рудолф Бинг я избира за Еболи в новата продукция на Метрополитън опера Ню Йорк на „Дон Карлос” заедно с Юси Бьорлинг, Чезари Сиепи, Зинка Миланова. Успехът е толкова голям, че Барбиери получава постоянен ангажимен за следващите девет сезона, през които изпълнява Амнерис, Азучена, Мисис Куикли, Лаура, Адалджиза. Заедно с Мария Калас откриват сезон 56/57 г. на Метрополитън с „Норма”.
До последно Федора Барбиери е ангажирана в различни оперни проекти. Тя е Мадлон във филмираната версия на „Андре Шение” с Пласидо Доминго, Джована от „Риголето” с режисьор Жан-Пиер Понел и Лучано Павароти. Когато Франко Дзефирели поставя „Селска чест” с Пласидо Доминго отново се спира на Барбиери за мама Лучия. През 1996 г. вече на 75 тя участва във филм-опера на Жан Шмит-Гаре.
В предаването ще звучат записи от:
• „Норма” от Винченцо Белини
Сцена от първо действие с участието на Норма – Мария Калас, Адалджиза – Федора Барбиери, оркестърът на театър „Колон”, Буенос Айрес, диригент Тулио Серафин.
• „Джоконда” от Амилкаре Понкиели
Второ действие с участието на Лаура – Федора Барбиери, Джоконда – Мария калас, Енцо – Джани Поджи, хор на „Четра“, симфоничен оркестър на италианското радио в Торино, диригент Антонио Вото.
• „Фалстаф” от Джузепе Верди
Сцена от второ действие с участието на Мисис Куикли - Федора Барбиери, сър Джон Фалстаф – Тито Гоби,Ренато Ерколани – Бардолфо, Никола Дзакария – Пистола, филхармоничен хор и оркестър, диригент Херберт фон Караян
• „Трубадур” от Джузепе Верди
Пета картина с участието на Федора Барбиери – Азучена, Еторе Бастианини – граф ди Луна, Плинио Клабаси – Ферандо, хор и оркестър на италианското радио в Милано, диригент Фернандо Превитали.
Трета и Осма картина с участието на: Азучена – Федора Барбиери, Манрико – Джузепе ди Стефано, Леонора – Мария Калас, Роландо Панерай – граф ди Луна, хор и оркестър на италианското радио в Милано, диригент Херберт фон Караян.
събота, 20 юни от 22 часа
Дъжд / Сняг
Дъжд
Мокър сняг