Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Илиан Господинов: На прага сме на относително мека зима

БНР Новини
Снимка: БТА

Това, че климатът в България през последните десетилетия се променя, е ясно и на лаиците. Чувстваме го, както по летните горещници, които все по-често отказват да стоят „заключени“ само в рамките на отредените им дни от 15 до 17 юли, така и по изнизващия се на все по-бързи обороти ски сезон.  Каква обаче е промяната за последния век през погледа на специалистите? Климатът не е нещо статично, той си има своята еволюция. Според това, което е известно на науката, има вариации, определени епохи в развитието на климата, дори в рамките на един век, които са с естествен произход, – обяснява в интервю за Радио България доц. д-р Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките. Така през първата половина на ХХ век климатът в страната ни е бил относително по-топъл. В средата на века е наблюдаван продължителен период от по-студено време, а през последните години на ХХ век и до сега отново е относително по-топло. Става въпрос за отклонения от порядъка на 1-2 градуса средно за цялата страна. Това до голяма степен се дължи на естествените промени на климата и е нормално явление, смята доц. Господинов.


Знаете, че в предишни епохи е имало още по-драматични вариации на климата, като, например, ледникови периоди, уточнява той. Разбира се, относителното затопляне като цяло в света и в България в частност през втората половина на ХХ век и до днес е резултат и от влиянието на човешката дейност върху климатичната система. Най-топлите години в България, откакто има метеорологични измервания – от края на XVII век, са именно последните 20 години, допълва доц. Господинов.

Бурното развитие на икономическата дейност може да доведе до необратими промени на климата, към които хората ще трябва да се адаптират, подчертава климатологът. Според прогнозите през следващите десетилетия с по-голяма честота ще има относително топло време. По-голяма е вероятността от достигане на екстремни температури и, съответно, по-рядко ще има относително по-студени периоди спрямо това, което е било през последните десетилетия. Това ще доведе до промени в растителния и животинския свят. Поради естествената еволюция на климатичната система живите организми, включително човекът, с времето са се научили да се адаптират към климатичните промени, които предизвикват и промени на познатата среда. Поради климатични причини са възможни и миграции на хора от една област в друга. Тези проблеми, както и възможността за постигане на споразумение за ограничаване на човешкото влияние върху земната климатична система така, че да не се допусне повишаване на температурата с повече от 2°C средно за цялата Земя, за да се предотвратят драматични и необратими промени на климата, ще станат предмет на разискване на 21-та Световна конференция за изменението на климата в Париж, която ще се проведе от 30 ноември до 11 декември тази година.

А сега от общото към частното. Какво време можем да очакваме на територията на България през предстоящия зимен сезон и по-конкретно в планините? Ще се радваме ли на обилна снежна покривка? Его я и прогнозата на доц. д-р Илиан Господинов:

Тази година е особена с това, че има фактори от по-голям мащаб, които доста силно определят климатичните особености на сезоните. Става въпрос за така наречения процес „Ел Ниньо” в Тихия океан в момента, силно влияещ на климата, който се очаква да продължи и през предстоящия зимен сезон. Явлението оказва влияние върху големи територии на Земята, като тази година то се простира дори и в умерените ширини и ще повлияе на характера на сезоните в Европа и в частност в България, разбира се, наред с по-близки до България фактори, като състоянието на Северния Атлантически океан, състоянието на земната повърхност в Европа и Азия. Поради тази причина има голяма вероятност тази зима да е относително мека, по средни сезонни температури подобна на миналата зима. Под зимен сезон разбираме трите най-студени месеца – декември, януари и февруари. Валежите се очаква да бъдат около средните, или по-малко от миналата зима, когато те бяха обилни. В планините няма да има много сняг, но това не означава, че няма да има условия за зимни спортове, – прогнозира Илиан Господинов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.