За съжаление, това е само един от многото обекти, завещани ни от миналото и доброволно изоставени от нас. С цел да насочи вниманието на обществото към изоставените обекти в България и да обедини хората около благородната идея за възраждането им един млад човек – Пламен Стефанов, преди три години създава във Фейсбук страница, наречена „Изоставено в България”. Поддържа я безвъзмездно заедно с приятелката си през свободното си време и така влага страстта си към пътешествията и фотографията в една благородна кауза. Наред със своите снимки и разкази публикува и материали, които му изпращат хора от цялата страна. А броят на феновете на страницата вече превишава 13 000. Всеки ден отделям отвремето си по 15 минути, за да покажа на хората нещо интересно, за което те не знаят, но което е част от историята на България, споделя Пламен. Кои са най-потресаващите картини на разруха, които той е виждал по време на пътешествията си из България? Ето какво разказва той:
Всичко може да бъде потресаващо: от Военноморското училище, през което са минали хиляди млади моряци, до една малка частна детска градина, забутана в гората, големи обекти, за които се вижда, че някой е усвоил дадени средства, обновил ги е и изведнъж всичко е било изоставено. Хората най-много се впечатляват от военните обекти, които навремето са били поддържани с огромни средства и държани в тайна, а в момента поради някаква причина са занемарени. Данъкоплатецът продължава да плаща данъци, за да бъдат те охранявани и уж поддържани. Но всеки, който посети такъв изоставен обект, вижда, че там всичко е заграбено и унищожено. Лошото е, че тези обекти не се дават за ползване на цивилни дружества. А всяко летище, разположено на площ от няколко стотин декара, може да бъде ползвано за цивилни цели, да е полезно за обществото, дори да бъде превърнато просто в писта за автомобилизъм или полигон за обучение на шофьори. Вместо това те са оставени да се рушат. Практиката показва, че немалка част от тези обекти са на много апетитни места и един ден се закупуват за смешни суми и стават частна собственост. Оттам нататък хората, които са ги строили с данъците си, реално не могат да ги ползват.
Често обичаме да се възхищаваме на спретнатите улички със запазени старинни сгради в Западна Европа, а не забелязваме красотите под носа ни и с лека ръка ги оставяме да се рушат. „Много по-лесно е да седим и да чакаме някой да ни го направи, вместо да се организираме и сами да направим нещо”, отговаря събеседникът ми, но веднага уточнява, че забелязва и друга, положителна, тенденция:
Покрай страницата си се запознах с много млади хора в България, които са пример за подражание. Винаги давам за пример едно момче на име Кристиян, което чрез Фейсбук е започнало в Родопите инициатива за запазване на теснолинейката там. Той организира младежите да ходят с купени от тях бои и четки да обновяват спирките на влака. Те не могат да съживят тези спирки, защото това е работа на държавата. Но се опитват да им придадат такъв вид, че когато дойдат туристи, да не се налага да им се обяснява, че скоро на наша територия не е имало война. Че това е резултат от цивилната „война”, от бездействието на хората. Че всеки обект, който виждаме, чрез подписка, организиране на група в негова подкрепа, рано или късно може да стане собственост на гражданите, да бъде използван за нещо ново. Но за съжаление в днешно време хората предпочитат да строят едни много повърхностни постройки, които нямат нищо общо с качеството на строените преди 50 или 100 години, които обаче никой не поддържа, защото така е по-лесно, защото чрез тях не могат да бъдат усвоени някакви средства. Това е въпрос на грешна политика – убеден е Пламен.
Той се надява чрез страницата си да накара хората да си отворят очите за това, което са построили за нас нашите предшественици, и за нашето отношение към това наследство. „Целта е те да го видят и да се замислят как могат да променят нещата”, обяснява Пламен Стефанов, момчето, което стои зад проекта „Изоставено в България”.
Снимки: „Изоставено в България” и Миглена Иванова
Ясно
Разкъсана облачност