Закон за защита при свръхзадълженост на физическите лица, е изключително необходим в днешно време. Недостътък е, че у нас все още липсва правна регулация, която да урежда несъстоятелността на гражданите. Това дискутираха за първи път през тази седмица на експертна кръгла маса икономисти, представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България и националният омбудсман Мая Манолова.
Въпреки че подобен законопроект е внесен от политическа партия „АБВ“ за разглеждане от Народното събрание преди близо година, досега той не е обсъждан в нито една комисия.
Целта на подобна регулация е на длъжници, които съдът докаже, че са добросъвестни, да им бъдат опрощавани дълговете. За възможността физически лица да обявяват личен фалит у нас се говори от няколко години, но такъв закон така и не е приет. Заедно с Румъния сме единствените страни-членки на ЕС, които нямат правни текстове, които да уреждат проблема, макар че северната ни съседка вече е разгледала подобен законопроект на първо четене. Като национален омбудсман и народен представител преди това, Мая Манолова се е сблъсквала нееднократно със случаи на хора, които не могат да изплатят дълговете си, и дори при изземане на имуществото им, продължават да бъдат преследвани от кредиторите.
Според нея 13 са въпросите, които трябва да намерят отговор в закона, като във всички текстове трябва да се търси баланс между защитата на длъжника и интересите на кредиторите. Според информация на КНСБ, българите в несъстоятелност са между няколстотин хиляди дори 1 милион, което още повече доказва нуждата от подобна правна рамка, заяви президентът на Конфедеряцията Пламен Димитров.
Два законопроекта за закона за частния фалит бяха обсъдени от синдикатите, икономистите и омбудсмана. Единият е на Асоциацията за финансова коректност, използвала за пример този на Румъния, а повече за него разказва Николай Островски от Асоциацията.
Депутатът от „АБВ“ Лъчезар Никифоров допълни, че определението за добросъвестнен длъжник е посочено в законопроекта, като трябва да има ясна разлика между граждани, които не могат и такива, които не искат да си плащат.
До края на март експертна група ще събира информация и ще я анализира, за да може да се пристъпи и към по-решителни мерки за приемането на закон за частния фалит.
Гледните точки може да чуете в прикачения звуков файл
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно