Пътят на Линда в спорта не е от най-традиционните. Когато е на 15 години, датска треньорка открива таланта й за бадминтона и така девойката оставя бащиния дом и заминава сама в скандинавската страна. Но как започва приказката, наречена „Зечири“? За това говорим с Линда и Джема – нейна мениджърка, най-близка приятелка и просто сестра, човекът, който безрезервно подкрепя националката ни не само през всичките над 140 състезания в нейната спортна кариера, но и в живота:
Отначало всичко започна като игра в детството. Всяка почивка с моето семейство играехме така наречения федербал. Така се влюбих в този спорт, споделя родената през 1987 г. Линда.
Обикновено имахме и награда – едно шише лимонада. Това създаваше между нас един тип конкуренция, който може би я изгради на психическо ниво до национален състезател, до състезател от топ класата на Европа, – допълва Джема.
Решението да се откъсне от родината толкова малка не е от най-лесните за Линда, но:
Аз от много малка, още от първите състезания, които изиграх в България, имах огромна мотивация един ден да бъда една от най-добрите състезателки в света. Спортът винаги много ми е харесвал и това ме е мотивирало да правя всички тези стъпки. Тази стъпка, която направих на 15-годишна възраст, не беше лесна, но беше да кажем естествен избор, за да постигна детските си мечти. В началото беше трудно, но впоследствие, когато човек има цели и мечти, не мисли толкова за трудностите, колкото за предизвикателствата, коментира за решението си момичето.
След пет успешни години в скандинавската страна Линда получава тежка травма и при операция е отстранена част от хрущяла на колянната й става. Завръща се в България. Въпреки неблагоприятните прогнози, намира сили – физически и психически, да се справи и да продължи напред.
Нещото, което помага във всеки тежък момент, това е целта пред теб и желанието да я следваш. Всяко едно препятствие приемам като нещо, което е трябвало да се случи и е за добро. Винаги съм се опитвала да извлека най-доброто от тежките си моменти, разказва Линда Зечири.
Особената фамилия идва от бащата – наполовина етнически албанец, наполовина италианец. Въпреки това Линда твърди, че е възпитавана като 110-процентова българка и е наследила борбения български характер. Не веднъж са й предлагали да се състезава под чужд флаг. Тя обаче не приема, защото:
Аз мисля, че камъкът си тежи на мястото, – обяснява Линда. – И никога не съм изпитвала чисто душевна нужда да представлявам друга държава. А в спорта, когато не играеш с душа и сърце за държавата, която представляваш, просто няма как да ти потръгне. И винаги съм предпочитала да правя всичко от цялото си сърце.
Днес Линда заема 38-о място в световната ранглиста, като е стигала и до 26-о. Зад гърба си има множество медали. От всички победи обаче:
Може би най-трудната победа беше преди няколко месеца, – е откровена Линда. – С моите съотборнички от България участвахме на европейското отборно първенство. Стигнахме до финал след доста драматичен полуфинал, където аз и моята партньорка (аз по принцип се състезавам само в единична дисциплина, но в случая играх и двойки) изиграхме решаващия мач срещу Испания с актуалната световна шампионка. Резултатът до този момент беше 2:2 и от този мач зависеше, дали ще се класираме за финалите. И успяхме. Това беше може би една от най-трудните и най-атрактивните победи.
Така през февруари България печели историческото сребро от отборното европейско първенство в Казан, Русия. Тази е и най-успешната година в спортната кариера на Линда, която вече трескаво се подготвя за Олимпиадата в Рио. Тя ще е една от трите ракети, които ще представят България на грандиозното събитие:
Подготовката за олимпиадата в Рио засега върви много добре. Подготвям се вече от две седмици много сериозно. Физически, психически, технически – във всеки един аспект. Чакам игрите с нетърпение. Знам, че мога да победя абсолютно всеки състезател в света. Очаквам едно наистина много добро представяне и се надявам да спечеля медал за България.
Снимки: личен архив на Линда Зечири
Ясно
Разкъсана облачност
