Александър Иванов: В една професия, в една работа, човек трябва да влага и сърце

България е една благословена страна, чиято територия е обсипана с разнообразни природни феномени и образувания – планини, долини, поля… Как изглежда всичко това от небесните висини? На този въпрос отговаря албумът „България от птичи поглед” на фотографа Александър Иванов. През фотообектива той ни представя красотата на България отвисоко. Цветовете се преливат един в друг и сякаш оформят пъстра българска черга, изтъкана от ръцете на изкусна тъкачка. Не случайно творчеството на Александър Иванов е толкова въздействащо. За него фотографията е „чувство, емоция, страст, начин да изразя себе си, а с годините се превърна и в начин на живот“. Инженер-химик по образование, на 35 годишна възраст сменя професията. „Не съжалявам въобще. Трябваше ми доста време, за да разбера, че в една професия, в една работа човек трябва да влага и сърце“ и ни разказва за албума „България от птичи поглед”, вторият том на който излезе наскоро:

Не съм мислил да правя втори том, но през последните 7 години летях над нови места. Летя в тандем с опитни приятели пилоти, основно на мотоделтапланер. Натрупа се материал, от който реших да направя този втори том с 215 фотографии. Това са 10 природни и три национални парка. Допълнително летях над Добруджа, в района над Белене, Никопол, Дунав, родния Казанлъшки край, южното Черноморие.

Според Александър Иванов „България от птичи поглед“ изглежда понякога прекрасно, понякога тъжно. Сам признава, че има своите пристрастия. Полетите планира предварително, а целта е да има разнообразие в местата и сезоните. Самият той си спомня, как в района на Пирдоп прелита над 7 хвостохранилища и 3 огромни котлована. Тези места изглеждат от въздуха по невероятен начин. В същото време, радиацията десетки пъти надхвърля фона над Козлодуй. Иначе са много красиви и много живописни. Дори и в тези му фотоси, багрите играят, гонят се, преливат и описват чудновати форми, които пленяват. Убеден е, че самото снимане от въздуха не е панацея, но някои неща са по-различни. Що се отнася до това откъде България е по-красива, от въздуха или от земята:

Добрият начин на заснемане е и отгоре, и отдолу. „Пирин – вълшебната планина“, който успях да издам преди три години, е може би пример за това как трябва да се подхожда, за да има по-добра представа за място и време, пък и за хората. Отгоре човекът изглежда много дребен, много малък в сравнение с природата, която ни заобикаля. Но отдолу нещата са различни.

Трудно ли се правят снимки по време на полет?

И трудно, и лесно. Беше време, когато имах десет кадъра в един филм и зареждането му траеше по-дълго отколкото снимането. С навлизане на цифровата фотография нещата се промениха. Трудно е за части от секундата, да се композира, да се направи кадъра и достатъчно дубли, защото има технически брак. Над Пирин, в полет час и петдесет минути, при минус 20 градуса имаше моменти, в които не усещах някои от пръстите си, независимо, че бях с два чифта ръкавици. На височина 4500 метра, си е екстремно, все пак делтапланерът е открит.

Желанието на Александър Иванов е да прави фотография „без монтажи и измислени цветове“. Това ми е верую. Не правя монтажи и нямам желание за това. Многообразието на природата е достатъчно. Относно това дали във фотографиите му виждаме истинските цветове на България, признава: с цифровата фотография няма как да не се обработва кадърът. Старая се да не променям цвета. Червените тигани на солниците в Бургас са такива, когато рачето артемия се развие достатъчно и ги боядиса.

За бъдещите си планове споделя: опитвам се да направя нов прочит за себе си на Странджа. Тя е една мистична планина. Ще ми се да има повече човешко присъствие и истории, да я покажа и от въздуха, и от земята по подходящ начин. Другото място, което ме интересува, е Добруджа.

Снимки: личен архив