"Храната е много важна за протичане на всички процеси в човешкото тяло. Тя има две основни биологични роли - енергийната стойност и строителен материал, както за растежа и развитието на младия човек, така и за възстановяване и обновление на клетките в организма на зрелия човек", каза в студиото на Радио София проф. д-р Донка Байкова.
Храната обаче е и фактор, който моделира заболеваемостта през последните години
"Тези заболявания, които преди две десетилетия изместиха инфекциозните болести, се наричат вече хронични незаразните болести. Преди 10-тина години бяха болести на цивилизацията, след това терминът стана социално значими болести, после хронични болести, свързани с храненето, а сега само хроничните незаразните болести, защото те винаги са свързани с грешки в храненето. Това са сърдечно-съдовите заболявания, метаболитните проблеми - високи нива на холестерол, атеросклерозата, инсултът, коронарните смущения, ракът на дебелото черво, на млечната жлеза, диабетът и затлъстяването", каза проф. Байкова. По думите й, за болните се налага задължително корекция в храненето. А здравите хора трябва да се предпазят от тези заболявания.
И можем, и не можем да се предпазим от вредните храни
"Дори да изберем здравословен начин на хранене на семейството, няма да можем да реализираме всичко на практика. Дори и да избираме натурални продукти - охладена риба, картофи, ориз, боб, леща, яйца, но самите те, за да са на пазара, също са обработени по някакъв начин. Тогава трябва да избираме био продукти, но и за тях не сме сигурни", каза специалистът. По думите й, цената им в търговската мрежа е доста по-висока, но не можем да сме сигурни дали даден продукт е наистина "био".
Проф. Байкова отбеляза третирането на животните с антибиотици и хормони, за да има млеконадой, или за да не боледуват от мастит. Остатъчното месо е минало карантинния период, т.е. животните са освободени от тях. И въпреки това не можем да бъдем сигурни.
"Редица наши тревоги могат да ни направят песимисти и да ни доведат до крайност. Но ще кажем: да, човешкият организъм има свои предпазни механизми. Той е една съвършена биологична система и може да се справи с различни неща".
Трябва да търсим по-малкото зло
"Да се храним разнообразно, по възможност с по-натурални продукти, а не технологично обработени, където непременно ще са добавени Е-та, които подобряват технологичния процес", каза специалистът. Това са оцветителите, които подобряват външния вид; консервантите за удължаване на срока на трайност и за предпазване от опасни бактерии; антиоксиданти, за да не гранясат мазнините; подсладители за по-добър вкус; емулгатори; минерални соли за цвят; натриев нитрит при колбасите, без който колбасите ще са с жълтеникав цвят и по-кратък срок на годност. По думите на проф. Байкова, в ХХI век да говорим,че е възможно изцяло без технологични подобрители в храните е невъзможно.
За всички групи технологични добавки (Е-та) има определени допустими нива, които се контролират от Органа по безопасност на храните за европейските страни. Но никой не е направил научно проследяване и проучване какъв би бил ефектът, ако в един прием на храна консумираме например 11 или 15 Е-та, и то с висока концентрация, т.е. към горна граница на тяхната допустимост.
Защо е важно да четем на етикетите и какви храни да изберем - чуйте в разговора с проф. Донка Байкова в прикачените звукови файлове!
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно