Чудомир вече е в учебниците - и като писател, и като художник

публикувано на 15.09.17 в 15:11

Снимка: архив

Добрина Матова за съчетанието на двете дарби на художник и писател у Чудомир

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Казанлък е град на музиканти - тук са родени композиторите Петко Стайнов и Емануил Манолов. Казанлък е и град на художниците - ще споменем само Дечко Узунов, Ненко Балкански и Иван Милев. Но Казанлък и е градът на Чудомир. Тук е роден Димитър Чорбаджийски (както е истинското му име), тук се е завърнал след следването във висшето рисувално училище в София (където среща бъдешата си съпруга Мара, чието творчество също е представено в музея на Чудомир), тук е бил сътрудник, уредник и накрая директор на Историческия музей, тук е останал до края на живота си (е, пътувал е често до столицата). За Чудомир и литературно-художествения музей, носещ неговото име, разговаряме с дамата, която ръководи този единствен по рода си музей Добрина Матова. Единствен е, защото личността на Чудомир е уникална и той е еднакво силен в две области - писането и рисуването. В него се пазят не само оригиналните писания на Чудомир, но и над 2500 скици, портрети, акварели. Многопластов е Чудомир, усмивка предизвикват разказите му, но и тъга - така е с голямото изкуство. "Невероятен народопсихолог е" - разказва Добрина Матова, "и в разказите, но и в акварелите с тези нарочно нарушени пропорции, който показват още по-точно чертите на характера на дадения герой".

Един от най-големите и най-обичаните от казанлъчани фестивали са Чудомировите празници - те са винаги през пролетта, стартират на рождената дата на видния казанлъчанин - 25 март. "Тогава Казанлък се разбужда, за да почете своя Чудомир - Чудото. Следва цяла чудомирова седмица, изпълнена със събития - и в къщата-музей, и в читалището, и на изнесени сцени" - разказва Добрина Матова. Чудомировите празници се организират от фондацията и музея, носещи името на Чудомир и община Казанлък. Раздават се награди - "Комедиен хит на сезона" (последен засега носител е Мариус Куркински за "Черното пиле"), приз за най-добър хумористичен разказ (съвместно с вестник "Стършел"), и за най-малките - "Чудо-немирчета" и "Малките нашенци". Освен всичко друго, всяка година музеят "Чудомир" представя по една специална тематична изложа - за 2017 тя е под мотото "Женските образи в творчеството на Чудомир", миналата са били пейзажите, излезли под четката на големия майстор.

Литературно-художествен музей Чудомир А всъщност всички ние знаем много за Казанлък просто защото сме чели разказите на Чудомир - в тях, ествествено, е вплетен местният градски бит и много от образите са си баш-казанлъшки, начело с как' Сийка. "В момента, за щастие, Чудомир е много популярен, чете се, и продължава да бъде актуален" - думи на Добрина Матова и бърза да се похвали и с една (даже) две много хубави новини: "С общите ни усилия на община Казанлък, музея и фондацията Чудомир вече е включен в учебниците, при това в двете му амплоа - в 8 клас в часовете по български език и литература децата ще изучават два негови разказа - "Есен" и "Не е куче като куче", а в учебниците за 7 и 9 клас по изобразително изкуство Чудомир ще се изучава в два раздела - "Карикатура" и "Пропорции".

На финала нека да кажем, че най-много посетители в музея на Чудомир идват от Варна (софиянци да се стягаме) и да завършим с една крилата мисъл на Чудомир (също вече включена в учебниците), която гласи "Няма лекарство за раждане и смърт, затова трябва да се наслаждаваме на промеждутъка".