Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва ли да ни е страх от страшните игри

2
Снимка: youtube.com
Какво се случва в съзнанието на децата, когато играят страшни или изпълнени с насилие компютърни игри? Трябва ли да се притесняваме, когато влечението им към такива забавления се засилва? Това са все въпроси, които повечето родители днес си задават.
В "Радиоприемница" ние се опитахме да потърсим някои обяснения, без претенция за изчерпателни отговори, тъй като, когато става дума за човешката душа, то всичко е твърде субективно и относително. Факт е обаче, че има модели, които са атрактивни за съзнанието на подрастващите векове наред. За тях поговорихме с психолога и психотерапевт Мален Маленов, един от създателите на магистърската програма "Артистични психологически практики и психодрама" в Нов български университет.

Започнахме с теорията на Владимир Проп, свързана с вълшебните приказки. Става въпрос за едно излизане от обичайната ситуация на героя и преминаване през различни трансформиращи премеждия.Там има и много допълнителни персонажи, най-важният - неприятелят, който със страшната си мощ застава пред героя и трябва да се получи някакъв вид стълкновение, свързано с борба. По пътя има дарители, които дават магически предмети в помощ на героя. Забраната и нейното прекрачване, срещата с неприятеля и борбата, изходът - това са елементите на приказката, които можем да видим във виртуалните игри, разказва Мален Маленов.

Нито приказките, нито компютърните игри, обаче, могат да привлекат вниманието на децата, ако те не засягат неща, които вече съществуват в техните съзнания. Детето се ражда на света с доста активна умствена дейност и ние трябва да си даваме сметка, че то има доста активна фантазна дейност още преди да дойдат думите, продължава той.

Фантазиите от части са провокирани от реалността, отчасти от вътрешния свят на детето. Затова и страшните елементи в приказките (а и в игрите) са начин детето да преживее и овладее своите страхове. Но във виртуалното пространство има и една ненаситност, която може да се подсили с дългото пребиваване там. Така компютърните игри биха могли да се превърнат в убежище от реалните болки, с които подрастващите се сблъскват, и това да забави тяхното емоционално и личностно развитие.

Още от разговора на Гергана Гайдарова с Мален Маленов - чуйте в звуковия файл.

.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01