Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Новият главен диригент на Радиооркестъра гостува в "Кой кой е" по Радио София

Марк Кадин: Спиваков и Плетньов бяха моите университети

Искам във всеки концерт нивото да е перфектно или възможно най-близо

Снимка: markkadin.com
С Марк Кадин определено е интересно да се разговаря - той няма готови отговори, нито подготвени клишета. Действително мисли това, което казва и изглежда като човек, който може да поема отговорност и със сигурност има много за разказване...

Роден е през 1965-а в украинския град Краматорск. Посещава музикалната школа, защото „там ходеха всички, нямаше къде другаде"... Свири на кларинет, но сериозно започва да навлиза в музикалните дълбини, едва след като заминава за Москва, там получава и увереността, че може да стане диригент. За тогавашната руска столица (от 80-те) разказва, че е било време на високи стандарти, в най-добрите зали на Москва концертираха само най-добрите, избраните, тези от най-висока класа и аз много научих и много разбрах, гледайки и слушайки музиканти от ранга на Гилелс и Рихтер.

За младия тогава диригент следва период, в който работи едновременно в три оркестъра - първо като асистент на Михаил Плетньов (именития руски пианист, победител в конкурса „Чайковски), който създава „първия в историята на Русия не-държавен оркестър, на който и Горбачов много помагаше, а парите парадоксално идваха от Америка“. Благодарение на тях Плетньов привлича „най-добрите музиканти от всички московски оркестри и направи нов симфоничен оркестър, който веднага стана известен и се превърна в първият (единствен и до днес) руски оркестър с ексклузивен договор за записи с "Дойче Грамофон".

Междувременно Марк Кадин получава покана от Владимир Спиваков да работи с неговите знаменити „Московски виртуози“. Това беше най-добрият камерен състав в Русия и имаха толкова много ангажименти, че Спиваков не смогваше да ги издирижира всички и му трябваше заместник. Аз дълго не се съгласявах, защото това е коренно различна работа от тази с голям симфоничен оркестър. Та той искаше да отида, а аз не исках и всички ми казваха, че съм глупак. Но да ви кажа, на Спиваков не се отказва ей-така.

И в крайна сметка, Кадин приема (чуйте в интервюто защо и как). Но не са само тези оркестри - междувременно той постоянно дирижира и Московския радиооркестър - един различен оркестър, такъв вие в България нямате, нещо като американските pops orchestras. Свирехме предимно поп-музика, говоря за съветски поп, и по-точно шлагери - Йосиф Кобзон, Лев Лешченко. С този оркестър се научих на мобилност - как се правят записи сега, на момента, без репетиции, а често и без партитура или само с половин партитура, и нищо не е ясно, и е в друга тоналност - всички тези приключения съм ги преживял. Това не е моят музикален свят, но ми беше интересно, а и добави една друга опитност.

Марк Кадин вече в БНР /сн. Ани Петрова/Изобщо за Марк Кадин опитът е ключовата дума за развитието на един диригент: Старал съм се от всяка среща, от всеки човек, с когото съдбата ми е пресичала пътя, да „взема“ по нещо.

И така, имал е много възможности да дирижира - което пък е ключово за израстването на един диригент. Дали е бил щастлив?  Марк Кадин отговаря честно - бях абсолютно не-щастлив, защото често работех по 12 часа на ден - по 4 часа за всеки оркестър и само се мятах на такси, за да се добера от едната зала до другата и този калейдоскоп ми дойде в повече, пък и осъзнах, че в Руския национален оркестър голямото име винаги ще бъде Плетньов, а в "Московските виртуози" - Спиваков и аз нямам никакъв шанс, нямам перспективи и нищо не мога да направя по този въпрос.

Тогава се явява на конкурс за главен диригент на симфоничния оркестър в Красноярск („един от силните оркестри в Русия“), печели го и 11 години ръководи този състав. Прави по 40 концерта на сезон, разработва голям фестивал на открито, междувременно активно гастролира. Но пак не е щастлив - беше ми изключително не-интересно, първо защото климатът там е много тежък, понякога става и твърде студено - моят рекорд е минус 44 градуса, знам какво е и не го препоръчвам на никого. Лошо за мен беше и това, че семейството ми остана в Москва, докато аз живеех в Красноярск и непрестанно летях между двата града.

Затова пък трупа още опит, а и успява да промени за добро оркестъра - в организацията, в дисциплината, във всички компоненти и музикантите бяха  много нещастни, че си отивам. Напускането на Марк Кадин е голяма новина, обсъжда се в медиите - голям скандал стана (това даже го каза на български), звъня ми даже губернаторът, предлагаше ми да премисля, да се върна… Но той вече е решил. Напуска, дирижира („без особено удоволствие“) два сезона в Литва и тъкмо да замине на „другия края на света“, когато идва предложението от София и той веднага приема - защо веднага ли?! Защото София е място, в което вече 15 години идвам да дирижирам и всяко мое идване е свързано само и единствено с позитивни моменти. Тук има прекрасни музиканти в Радиооркестъра, музиканти, с които говорим на един език, имаме си доверие. Така се получи, че в София концентрацията на хубави хора е по-висока от другаде.

И ето го в София. Мисли да се установи да живее тук. Първият негов сезон е вече факт - философията ми за този сезон е свързана с факта, че тук - както и навсякъде по света днес, хората не ходят толкова много на концерти, така че съществува проблемът с непълните зали. Винаги съм се старал да правя комбинации, така че оркестърът да не се превърне в развлекателен и само да "радва" публиката, но и да не стане оркестър за сноби. И мисля, че този сезон балансът се получи добре, защото в него няма само така наречените "хитове", а има различни програми за всеки вкус и всеки почитател на музиката може да открие нещо за себе си.

Втората важна линия са солистите - такива, които да са атрактивни за публиката.Тук е добре да кажем, че Кадин е работил и с Максим Венгеров, и с Вадим Репин, и с Виктор Третяков, и с Дмитрий Хворостовски (който е родом точно от Красноярск), и с Денис Мацуев (който ще бъде солист в София на Маринския театър с Гергиев само след броени дни в София). И трето - ще се постарая във всеки концерт нивото да е перфектно или възможно най-близо до перфектното, защото съм уверен, че радиооркестърът трябва да е една глава над останалите оркестри в София.

Сн. Ани Петрова, БНРОсъзнава колко е важна спецификата на един радиооркестър - а именно записите, които ще бъдат предимно на български творби. Не го казвам за да се харесам - искам това задължително да го излъчите - не, а защото вярвам, че оркестърът на българското радио трябва да записва българска музика. Ако бях в албанското радио щях да записвам албанска музика, в японското - японска. Знае, че му предстои много слушане и откриване на българска музика (особено такава, която не е записвана), но разчита и на помощта на екипа на Музикалната къща. И изглежда като човек, който знае какво прави.

А първият концерт от сезона вече е факт. И въпреки че не беше в традиционния за радиооркестъра ден (петък), залата беше препълнена, имаше и правостоящи.

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Връчват наградите "Граждански будилник 2020"

Церемонията по награждаване на финалистите в конкурса "Граждански будилник 2020" се провежда днес в Кино "Кабана" Директорът на фондация "Български център за нестопанско право" Надя Шабани каза пред Радио София, че конкурсът е мотивиран от убеждението, че по всякакъв начин трябва да отстояваме правата си, а много млади хора напълно споделят това и..

публикувано на 28.09.20 в 17:53

Националният етнографски музей - една история в различните епохи

"От "Къщата с куклите" до жълтите павета" - така е озаглавен документалният филм, посветен на историята на Националния етнографски музей при БАН, в контекста на историята на София и на развитието й като столица. Той ще бъде представен от 19.00 часа в кино "Кабана". Създаден е от екипа Тодора Радева - продуцент; режисьор е Екатерина Минкова; оператор..

публикувано на 28.09.20 в 17:15

Бъдеща автомивка в НСК "Диана" притесни жителите на район "Изгрев"

Изграждането на автомивка и кафене на територията на Национален спортен комплекс "Диана" стана повод за притеснения сред жителите на район "Изгрев". Над 300 души са се подписали под петиция против изграждането на автомивка. Вместо да бъдат положени усилия за създаването на един привлекателен спортен комплекс за децата, които все по-често страдат от..

публикувано на 28.09.20 в 17:02

Техническият университет в София открива новата си академична година

Техническият университет в София открива днес новата си академична година. Тържеството ще се проведе между учебен корпус 1 (Ректорат) и учебен корпус 2. “Нека новата учебна година във висшите учебни заведения да бъде успешна за всички, защото това е важно за бъдещето на страната. Тук, във висшите учебни заведения се изгражда елитът на нацията, който..

обновено на 28.09.20 в 16:03
Венци Мицов

Свободата е най-вече състояние на духа

Свободата е най-вече състояние на духа, т.е. когато искаш да си свободен, не би трябвало никой да може да ти попречи, казва музикантът Венци Мицов, който е и публицист. “Имало е моменти по времето на тоталитаризма, когато е имало далеч по-свободни хора отколкото сега в една уж развита демокрация има. Няма нищо по-страшно от самия страх”, казва той...

публикувано на 28.09.20 в 15:37

"Стенопис на мечтите" - да опознаеш другия отвъд поставения етикет

Проектът “Мечтателница” е една сбъдната мечта, казва  Диана Недев а от Meeting Points. Идеята за него се заражда в края на миналата година, а Столичната община го подкрепя чрез програма “Европа”. Целта на "Стенопис на мечтите" е дългосрочна намеса в градската среда, чрез изработване на стенопис, свързан с мечтите на младежи, с които организаторите са..

публикувано на 28.09.20 в 13:58

"Мълчание с достойнство" - жест на уважение към творците в трудни времена

На 29 септември в кино "Люмиер" ще бъде показан документалният филм на Адела Пеева и сърежисьорът Антоний Дончев „Мълчание с достойнство", който е посветен на един от най-успешните режисьорски тандеми в българското кино – този на Ирина Акташева и Христо Писков. В 60-минутната лента се представят неизвестни детайли от историята на българското кино и..

публикувано на 28.09.20 в 13:51