Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Новият главен диригент на Радиооркестъра гостува в "Кой кой е" по Радио София

Марк Кадин: Спиваков и Плетньов бяха моите университети

Искам във всеки концерт нивото да е перфектно или възможно най-близо

Снимка: markkadin.com
С Марк Кадин определено е интересно да се разговаря - той няма готови отговори, нито подготвени клишета. Действително мисли това, което казва и изглежда като човек, който може да поема отговорност и със сигурност има много за разказване...

Роден е през 1965-а в украинския град Краматорск. Посещава музикалната школа, защото „там ходеха всички, нямаше къде другаде"... Свири на кларинет, но сериозно започва да навлиза в музикалните дълбини, едва след като заминава за Москва, там получава и увереността, че може да стане диригент. За тогавашната руска столица (от 80-те) разказва, че е било време на високи стандарти, в най-добрите зали на Москва концертираха само най-добрите, избраните, тези от най-висока класа и аз много научих и много разбрах, гледайки и слушайки музиканти от ранга на Гилелс и Рихтер.

За младия тогава диригент следва период, в който работи едновременно в три оркестъра - първо като асистент на Михаил Плетньов (именития руски пианист, победител в конкурса „Чайковски), който създава „първия в историята на Русия не-държавен оркестър, на който и Горбачов много помагаше, а парите парадоксално идваха от Америка“. Благодарение на тях Плетньов привлича „най-добрите музиканти от всички московски оркестри и направи нов симфоничен оркестър, който веднага стана известен и се превърна в първият (единствен и до днес) руски оркестър с ексклузивен договор за записи с "Дойче Грамофон".

Междувременно Марк Кадин получава покана от Владимир Спиваков да работи с неговите знаменити „Московски виртуози“. Това беше най-добрият камерен състав в Русия и имаха толкова много ангажименти, че Спиваков не смогваше да ги издирижира всички и му трябваше заместник. Аз дълго не се съгласявах, защото това е коренно различна работа от тази с голям симфоничен оркестър. Та той искаше да отида, а аз не исках и всички ми казваха, че съм глупак. Но да ви кажа, на Спиваков не се отказва ей-така.

И в крайна сметка, Кадин приема (чуйте в интервюто защо и как). Но не са само тези оркестри - междувременно той постоянно дирижира и Московския радиооркестър - един различен оркестър, такъв вие в България нямате, нещо като американските pops orchestras. Свирехме предимно поп-музика, говоря за съветски поп, и по-точно шлагери - Йосиф Кобзон, Лев Лешченко. С този оркестър се научих на мобилност - как се правят записи сега, на момента, без репетиции, а често и без партитура или само с половин партитура, и нищо не е ясно, и е в друга тоналност - всички тези приключения съм ги преживял. Това не е моят музикален свят, но ми беше интересно, а и добави една друга опитност.

Марк Кадин вече в БНР /сн. Ани Петрова/Изобщо за Марк Кадин опитът е ключовата дума за развитието на един диригент: Старал съм се от всяка среща, от всеки човек, с когото съдбата ми е пресичала пътя, да „взема“ по нещо.

И така, имал е много възможности да дирижира - което пък е ключово за израстването на един диригент. Дали е бил щастлив?  Марк Кадин отговаря честно - бях абсолютно не-щастлив, защото често работех по 12 часа на ден - по 4 часа за всеки оркестър и само се мятах на такси, за да се добера от едната зала до другата и този калейдоскоп ми дойде в повече, пък и осъзнах, че в Руския национален оркестър голямото име винаги ще бъде Плетньов, а в "Московските виртуози" - Спиваков и аз нямам никакъв шанс, нямам перспективи и нищо не мога да направя по този въпрос.

Тогава се явява на конкурс за главен диригент на симфоничния оркестър в Красноярск („един от силните оркестри в Русия“), печели го и 11 години ръководи този състав. Прави по 40 концерта на сезон, разработва голям фестивал на открито, междувременно активно гастролира. Но пак не е щастлив - беше ми изключително не-интересно, първо защото климатът там е много тежък, понякога става и твърде студено - моят рекорд е минус 44 градуса, знам какво е и не го препоръчвам на никого. Лошо за мен беше и това, че семейството ми остана в Москва, докато аз живеех в Красноярск и непрестанно летях между двата града.

Затова пък трупа още опит, а и успява да промени за добро оркестъра - в организацията, в дисциплината, във всички компоненти и музикантите бяха  много нещастни, че си отивам. Напускането на Марк Кадин е голяма новина, обсъжда се в медиите - голям скандал стана (това даже го каза на български), звъня ми даже губернаторът, предлагаше ми да премисля, да се върна… Но той вече е решил. Напуска, дирижира („без особено удоволствие“) два сезона в Литва и тъкмо да замине на „другия края на света“, когато идва предложението от София и той веднага приема - защо веднага ли?! Защото София е място, в което вече 15 години идвам да дирижирам и всяко мое идване е свързано само и единствено с позитивни моменти. Тук има прекрасни музиканти в Радиооркестъра, музиканти, с които говорим на един език, имаме си доверие. Така се получи, че в София концентрацията на хубави хора е по-висока от другаде.

И ето го в София. Мисли да се установи да живее тук. Първият негов сезон е вече факт - философията ми за този сезон е свързана с факта, че тук - както и навсякъде по света днес, хората не ходят толкова много на концерти, така че съществува проблемът с непълните зали. Винаги съм се старал да правя комбинации, така че оркестърът да не се превърне в развлекателен и само да "радва" публиката, но и да не стане оркестър за сноби. И мисля, че този сезон балансът се получи добре, защото в него няма само така наречените "хитове", а има различни програми за всеки вкус и всеки почитател на музиката може да открие нещо за себе си.

Втората важна линия са солистите - такива, които да са атрактивни за публиката.Тук е добре да кажем, че Кадин е работил и с Максим Венгеров, и с Вадим Репин, и с Виктор Третяков, и с Дмитрий Хворостовски (който е родом точно от Красноярск), и с Денис Мацуев (който ще бъде солист в София на Маринския театър с Гергиев само след броени дни в София). И трето - ще се постарая във всеки концерт нивото да е перфектно или възможно най-близо до перфектното, защото съм уверен, че радиооркестърът трябва да е една глава над останалите оркестри в София.

Сн. Ани Петрова, БНРОсъзнава колко е важна спецификата на един радиооркестър - а именно записите, които ще бъдат предимно на български творби. Не го казвам за да се харесам - искам това задължително да го излъчите - не, а защото вярвам, че оркестърът на българското радио трябва да записва българска музика. Ако бях в албанското радио щях да записвам албанска музика, в японското - японска. Знае, че му предстои много слушане и откриване на българска музика (особено такава, която не е записвана), но разчита и на помощта на екипа на Музикалната къща. И изглежда като човек, който знае какво прави.

А първият концерт от сезона вече е факт. И въпреки че не беше в традиционния за радиооркестъра ден (петък), залата беше препълнена, имаше и правостоящи.

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.