В неделното ни Радиокафе с водещ Анелия Торошанова гостуваха доц. Георги Бърдаров - зам.- декан на Геологогеографския факултет, ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, специалист по Демография и Етно-регилигиозно конфликти, доц. Мира Маркова - зам. - декан на Историческия факултет, специалист етнолог, и Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Действително ли се е променило качеството на висшето образование, доц. Бърдаров?
Промени има със сигурност, тъй като се променя и светът около нас. Навсякъде около нас. Дали е паднало качеството, това вече е съвсем друг въпрос. Според мен се променя и начинът на преподаване и начинът на предаване на знанията. Като цяло има криза в системата на образованието в България, нормално, има криза в почти всички сфери на живота страната, но не съм съгласен, че се е променило драстично в негативна посока.
Появата и развитието на големия брой университети може да се разглежда от две страни. От една страна младото съвременно поколение, което е безспорно технологично и е ориентирано към маркетинг, реклама, нови технологии, което е обяснимо. От друга страна има една стабилна прослойка, която се насочва към хуманитарното знание, тъй като то е нужно на всяко едно общество, смята доц. Мира Маркова:
Като историк ще започна с една фраза на Платон, че в едно общество се развива онова, което е на почит в него. Смятам, че образованието е на почит във всяко едно общество, въпросът е в какви измерения. Онова, което допуснахме да се случи с акредитацията на 52 или 53 висши учебни заведения, довежда до девалвация. Дори и Бил Гейтс иска да знае кой е, в крайна сметка, за да си добре реализиран човек, трябва да си дадеш сметка кой си и защо си такъв.
Хуманитаристиката има трайно присъствие в нашето общество, всяко едно общество се нуждае от хуманитаристи. Донякъде те са в периферията на общественото развитие, не са може би най-водещите, особено в съвремеността. Но това са личностите, които задават посоките, търсят решенията, ако им потърсят мнението биха дали и отговор как да бъде решен един или друг въпрос, изтъква доц. Маркова и добавя:
Ние реализирахме стабилен прием, с повишен интерес. Много мотивиран първи курс, може да не са драстично повече студенти, но с доста висок бал. Лауреати на олимпиади станаха наши студенти. Има повишен интерес към историята, търсене на пътя на етнологията и от друга страна, някои нови специалности, които пак са хуманиратни, но в една сфера на антропология, културология и социалните науки като хебраистиката, например, която реализира стабилен прием. Това е една дисциплина, която предоставя знания за историята, езика, културата на еврейския народ, също дава възможност за реализация на младите хора.
Нашите специалности география и геология в Геолого-географския факултет са едни от най-старите в университета. Имат голяма традиция. Редица кадри, които са завършили Софийския университет, намират работа в големи институции, в държавни институции, в частни фирми. Аз лично съм пътувал много по Света и в САЩ съм срещал хора, които са завършили моята специалност, обясни Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Според асистент Цветков именно традициите, качествените преподаватели, акредитацията на универиситета, както и рейтинговата система, според която Софийския университет, се нарежда на челна позиция, са факторите, които определят най-старото висше учебно заведение у нас като най-предпочитан избор за образование у нас.
Целият разговор с доц. Георги Бърдаров, доц. Мира Маркова и ас. Калоян Цветков можете да чуете в звуковия файл.
Иновативната платформа SuCiE свързва изкуството и бизнеса, творците и производители, които могат да вдъхнат нов живот на вече ненужни материали. Платформата е част от проекта “ЕМПАКТ: Съпричастност и устойчивост: Изкуството да мислиш като планина“, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на ЕК, обясни пред БНР-Радио София проф. д-р..
Високите температури са вредни за целия организъм, но особено уязвима е нервната система на човека. По време на горещините се увеличава рискът за поява на остри неврологични заболявания, какъвто е инсултът, а се обострят хроничните – като множествената склероза, проблеми с равновесието и доста други страдания. Това отбеляза пред БНР-Радио..
Александра Александрова разказа на екипа на „Добър вечер, София“, как може да се осъществи една мечта – "Кинодвор с коктейл", казано съвсем просто - кино под звездите, на хладно, с коктейли. Инициативата представя най-обичаните филмови заглавия от предходни години на фестивала “Синелибри“. "Даваме възможност на хората да ги видят под..
Българската асоциация по киберсигурност (БАК) обяви първата си стипендиантска програма. Тя ще осигури 5 едногодишни безплатни абонамента за най-популярната платформа за университетско електронно образование в света – Coursera, съобщиха от асоциацията. За участие в стипендиантската програма могат да кандидатстват младежи между 16 и 29..
Две дами затвърдиха позициите си начело на най-важните европейски органи и това за много хора не е изненада. Роберта Мецола ще оглавява Европейския парламент (ЕП) за следващите 2,5 години, а Урсула фон дер Лайен ще бъде председател на Европейската комисия (ЕК) за още 5 години. В крайна сметка обикновено няма толкова значение кой е..
Недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати – в това е превърнат светът на изкуството, след като в съвсем близкото бъдеще американският биолог Алберт Цимерман изолира гена на твореца. "Тестът на Цимерман" преобръща света на изкуството с главата надолу. Един обещаващ писател, изправен пред страха от евентуално отхвърляне, отказва да се..