Теренът на гара „Пионер“, който сега е обявен за продажба от Министерството на транспорта, мисля, че трябва да бъде направено необходимото той да стане собственост на Столична община. Тъй като той е един много важен терен, който разделя две части на Борсовата градина, вместо да ги обединява. Това каза арх. Тодор Булев, който беше гост в изнесеното предаване на Радиокафе в Столичното Ларго.
Архитект Тодор Булев е свързан с градоустройството на столицата повече от 40 години, бил е главен архитект на най-многолюдния столичен район "Люлин", автор е на последния проект на за пешеходната част на еблематичния булевард "Витоша". Той бе гост в неделя на предаването "Радиокафе", което се излъчи от столичното Ларго. Там беше открита благотворителната изложба на учениците на 143 училище "Георги Бенковски" под патронажа на главния архитект на столицата Здравко Здравков. Водещата Анелия Торошанов разговаря с арх. Булев за съвременната визия на столицата. Тя го попита до какво доведе приватизацията на различните общински терени?
Въпрос с повишена трудност, бих казал, че има места, където тази приватизация стана до известна степен прибързано и не доведе до очаквания резултат, отговори арх. Булев.
На първо място аз ще цитирам нещо, което е болна тема на софиянци, това е Борисовата градина. Там навремето се продаде един много голям терен около бившия Летен театър, продаде се Къпалнята на Мария Луиза, сега предстои продажба на Жп гара "Пионер", терена на бившия парк „София Ленд“ също е с неясен статут. Тоест ние имаме терени, които не функционират и сега ми се струва , че пред Столична община стои въпросът как ще реабилитира софиянци, как ще стане това ми е трудно, коментира архитектът.
Според арх. Булев теренът на гара „Пионер“, който сега е обявен за продажба от Министерството на транспорта, трябва да да стане собственост на Столична община. Тъй като той е един много важен терен, който разделя две части на Борсовата градина, вместо да ги обединява, добави арх. Тодор Булев.
За мен лично приватизацията в Столична община и следприватизационния контрол и цялостното управление на общинските имоти е една много голяма тема на управлението, по която поне аз и мисля, че всички софиянци бихме искали да видим по-добри резултати.
Според бившия главен архитект на район "Люлин" приемствеността в градоустройственото мислене е много важна.Аз споделям повечето от нещата, които арх. Здравков предлага, особено това да ограничи високото строителство в София до определени зони. Това е абсолютно необходимо, аз считам, че в целия стар град на София, цялата централна зона няма място за сгради от този тип, които се появиха на пл. Македония по много причини. Само искам да кажа, че е абсолютно некоректно да се твърди, че когато се регулира високото строителство, тогава се спира бизнеса, има и такава теза на бизнесмените, тя е фалшива, каза арх. Булев. Той даде за пример други европейски столици, чийто исторически център е запазен, а вторичните индустриални центрове се развиват в периферията като в Париж, Лондон и Франкфурт.
В града, когато правим нещо ние трябва да се съобразяваме и трябва да изграждаме на първо място едно равновесие между различните групи хора. На първо място това са обитателите на града градът съществува, заради тях, а бизнесът, който се развива това е едно последсвтие впоследствие, това е вторично, категоричен бе арх. Булев.
Друг интересен феномен, според архитекта е развитието на жилищните комплеси в София и земеделието в градски условия.
За мое щастие имам възможността да наблюдавам как се развиват новините жилищни комплекси и съм изненадан, че се получават някой добри неща и там, макар и в по-малък мащаб“, все пак се получават тук, там някои квартални средища, и много ми се иска те да бъдат стимулирани, защото хората имат нужда от среда за общуване, обясни арх. Тодор Булев.
Целият разговор с арх. Тодор Булев можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..