Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гостува ни ръководителят на Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност

Доц. Иван Иванов: Най-голям проблем създава не свръхконсумацията, а неправилната употреба на антибиотици

Доц. Иван Иванов
Снимка: Георги Нейков, БНР

Днешната тема в Часът на здравето са антибиотиците и създаването на резистентност у бактериите към тези препарати.
Наш гост и съветник е доцИван Иванов - ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и монитиране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ (Националния център по заразни и паразитни болести)

Антибиотиците от момента на своето създаване (началото на ХХ век) са спасили милиони хора. Те се употребяват за лечение само на бактериални инфекции. Не са приложими при сезонни вирусни заболявания – обяснява доц. Иванов.

Първоначално са се възлагали големи надежди на тези нови лекарства, за всяко нова молекула се е твърдяло, че към нея няма да има резистентност. Но знаем, че това не е така.
През последните години с появата на всеки нов антибиотик, още преди да е пуснат в употреба, срещу него вече има налице резистентни щамове. Проблемът е много сериозен.

В момента и в България има щамове, които не са податливи на третиране с нито един познат антибиотик. При такива инфекции може единствено да се прибегне до комбинация от няколко антибиотика, и то в сериозни дози.

В света се отчитат 700-750 хиляди жертви, в следствие на антибиотична резистентност. Смята се, че 1/3 от тях са от резистентна туберкулоза.

Предполага се, че до 2050 година антимикробната резистентност може да се превърне в по-често срещана причина за смърт, отколкото рака.Снимка

Сред основните проблеми в българските болници е употребата на евтини антибиотици от групата на цефалоспорините. Това е довело до висока резистентност към тези лекарства в нашите лечебни заведения.

От НЦЗПБ алармираме за това, необходима е наредба или дори закон, с който да се регламентира ограниченото приложение на тези антибиотици. Смятам, че до няколко години 100% от щамовете в болниците ще бъдат резистентни на тези препарати.

Антибиотици трябва да се изписват само по индикации, след като бъде направена антибиограма. Ако са необходими незабавни мерки, се прилага по-широкоспектърен антибиотик, но след като станат ясни резултатите от микробиологичното изследване, е редно да се приложи друг – тясноспектърен, насочен само към открития микроорганизъм. Личният лекар трябва да не залита към широкоспектърните и да инициира правенето на антибиограма.

Срещу инфекциите много е важно да се спазва лична хигиена (миене на ръце) и изпълнението на Имунизационния календар. Маските не могат да спрат бактериите, но могат да възпрепятстват разпространението им.

От 10-ина години е забранено използването на антибиотици при хранително-вкусовата индустрия, освен за терапия на животните.

Най-големият проблем с антибиотиците е не толкова свръхконсумацията им, колкото неправилната употреба.
В основата на правилното им приложение стои антибиограмата.
И информираността.

Разработването на нови антибиотици е скъпо.
Институции и международни организации призовават правителствата да поемат част от инвестициите за нови препарати и да отговарят за контрола по прилагането на антибиотиците.

И още:
За противодействие на микробиотичната резистентност Световната здравна организация (СЗО) съветва:
• да се приемат антибиотици само след лекарско предписание;
• винаги да се изпълнява прецизно рецептата на лекаря (да не се прекъсва самоволно терапията);
• никога да не се приемат антибиотици, изостанали от предишни курсове на лечение;
• да се избягват контакти с болни хора;
• редовни ваксинации и висока лична хигиена.

Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност се намира в НЦЗПБ. Сред основните задачи на лабораторията е да осъществява комуникацията между Европейския център по контрол на заболяванията в Стокхолм по въпросите, свързани с антимикробната резистентност и консумация за България.

Събират се данни от цялата страна, провежда се външен контрол на над 350 микробиологични лаборатории, за да се гарантира качеството им на работа и че всеки един щам и проба ще бъдат изследвани по един и същи начин.

Чуйте целия разговор с доц. Иван Иванов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 19.04.24: Феминистките застрашават ли привилегиите на мъжете?

Завършва седмицата, в която коментатори на "Форум" бяха социологът Мила Минева и Матю Стоянов, по-известен като рапърът Жлъч. В последния работен ден ангажимент остави на дистанция Жлъч, но се включи с мнение по телефона. Сред акцентите, които детайлно коментира Мила Минева (както и Жлъч от Стара Загора), бяха: Българското..

публикувано на 19.04.24 в 18:25

Нова възможност за децата в нужда

Фондация "Програма Генерация" помага на деца без родители чрез менторска програма и набиране на средства за по-добър старт в самостоятелния им живот. Мисията е те да бъдат предпазени от декласиране и да получат подкрепа в професионалния им път, за да станат пълноценни хора за себе си и останалите в общността. Усилията на фондацията са..

публикувано на 19.04.24 в 17:48
Иво Желев

Иво Желев: Не знаем достатъчно за украинските бежанци, за да им помогнем за интеграцията

Над 180 хил. украински бежанци са получили временна закрила в България след избухването на войната през 2022 г. В момента на територията на страната пребивават 72 хил. души . Тези факти говорят, че България е по-скоро транзитна дестинация за украинците. Това отбеляза пред БНР-Радио София Иво Желев  - експерт-анализатор, след..

публикувано на 19.04.24 в 17:11
Светът е настръхнал от възникналия конфликт между Израел и Иран

Седмицата в САЩ: Израел, Иран, Украйна, Тръмп

Израелско нападение в Иран Тази сутрин израелската армия е нанесла удар в Иран в отговор на баража от ракети и дронове срещу Израел миналия уикенд. Не се знае все още какви са щетите, но намерението е било да се изпрати послание, че Израел има възможността да нанася удари в Иран. Погледите са насочени към реакциите. Съединените..

публикувано на 19.04.24 в 15:57
Хърватският премиер Андрей Пленкович

Година и 3 месеца след влизане в еврозоната, в Хърватия цените са удвоени

Оправдаха се опасенията за масово поскъпване след приемане на еврото за валута в Хърватия , съобщи пред БНР-Радио София оттам журналистката Диана Гласнова , главен редактор на сп. "Родна реч". Поскъпването беше обусловено от превръщането на предишната национална в евро, както и от закръгляването нагоре от страна на търговците. Освен..

публикувано на 19.04.24 в 15:24
Гергана Димитрова  и Даниел Ненчев -

"За фотографията" на Сюзън Зонтаг - писана преди съвремието ни, важна и до днес

За фотографията и визуалната култура, разказва книгата на Сюзън Зонтаг "За фотографията". Тя беше представена в предаването "Радиокафе"   от издателя Гергана Димитрова. Преводът е на Христина Кочемидова и Юлиан Антонов. Има ли нужда от фотография в епохата в, която всеки уж е фотограф? "Нашата визуална култура се е оформяла..

публикувано на 19.04.24 в 15:16

"Веднъж прекосиш ли океана" с премиера за България

"Веднъж прекосиш ли океана" е театрален вербатим моноспектакъл на Мартина Новакова с премиера за България. Това е полет от София до Ню Йорк, на който шестима души пътуват в едно тяло. Какво е да емигрираш? Как пресъздаваме културата си в чужда страна? Какъв образ бихме искали да има България в чужбина? Каква е ролята на изкуството във всичко..

публикувано на 19.04.24 в 14:34