Бляскав юбилей в Музикалния театър

Мариана Арсенова за оперетата като най-позитивното сценично изкуство, за новите публики, съвременния прочит и непреходната красота

публикувано на 06.02.18 в 12:26

Автор: Лили Големинова

Мариана Арсенова

Снимка: Лили Големинова

Мариана Арсенова, първа част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мариана Арсенова, втора част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След броени дни, на 10 февруари, се навършват 100 години от първото представление на професионална оперетна трупа у нас. Мястото е театър „Одеон“, творбата - „Маркиз Бонели“ от Рудолф Делингер, партитурата е донесена от Германия от Ангел Сладкаров (преди това част от Шуменската оперетна дружба), заглавието на оперетата е променено от „Шансонетката“ на „Маркиз Бонели“ (заради по-консервативната публика). Публиката е във възторг и изпълва театъра до краен предел (всички 800 места) и на 10-те представления. Този именно паметен момент празнува Музикалният театър през този сезон.

Това беше поводът нашето „Радиокафе“ да посвети цяло свое издание на всичко, случващо се там. И първо разговаряхме с шармантната дама, която ръководи театъра - Мариана Арсенова. Самата Арсенова е дългогодишна солистка на трупата. В Музикалния театър идва с „Хубавата Елена“, след това има шанса и привилегията да изиграе всички големи и мечтани роли, най-много като че ли е била „Розалинда“ в „Прилепът“ (не само у нас, но и в Германия, Швейцария, Австрия, Япония), получава „Кристална лира“ за превъплъщението си в Анжел Дидие в „Граф фон Люксембург“.

Любопитен е фактът, че преди да постъпи в консерваторията, Мариана Арсенова има диплома за акушерка - аз съм и работила като акушерка, израждала съм бебета, добавя тя с усмивка и разказва, че има много общо между момента, в който поемеш в ръце един нов живот („тогава между теб и Бог няма никой“) и моментът, в който на сцената се ражда образът, ролята.

Ако се върнем още по-назад, трябва да кажем, че Мариана Арсенова е родена в Пловдив, в семейство на лекар, които искали и нещо по-сериозно да умее, затова завършва училище в паралелка със засилено изучаване на биология. Но винаги е искала и още нещо. Това „още нещо“ я довежда в София, приемат я в музикалната академия, която завършва в класа на Констанца Вачкова, има Първа награда на конкурса „Мими Балканска“…И така до днес, като след разговора ни в неделя, тя отиваше да пее вечерта във „Веселата вдовица“.

Чуйте целия разговор - ще научите повече за честването на самия 10 февруари, за паметната плоча на Ангел Сладкаров, която ще бъде поставена, за акцентите през сезона, които включват нова постановка на „царицата на оперетите“ - „Царицата на чардаша“ в края на този месец, и нова постановка, вече без гост актьори, на една от най-хубавите и обичани български оперети - „Българи от старо време“, за атмосферата, за онова, което се случва зад сцената, но и за щастието, когато стъпиш на нея; за стремежа да се привличат млади хора (чрез по-интерактивни спектакли, с 3D mapping); защо са решили да обявят кастинг за ролите в чакания с голямо нетърпение мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър „Фантомът на операта“… Стигаме и до темата за парите, които (за да се получи очакваната от публиката пищност на сцената) са много, наистина много, до темата за ремонта, който безусловно е необходим на сградата, в която музикалният театър се помещава от средата на 40-те години на 20 век.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!