Музика за видеоигри? От филми да, но от видеоигри? Звучи стряскащо в първия момент, но след това си даваш сметка, че това е огромна индустрия и за нея работят изключителни професионалисти. Сред тях е и българката Пенка Кунева. Името й нашумя покрай филма „Ага“ и неговия успех в Берлин. Тя не е непозната за българската публика, но досега не е привличала медийния интерес. През 2015 г. излиза дискът й „Жената астронавт“ , а преди няколко месеца излезе последният й диск. „Той е още по-интересен, защото разчупва модела, разчупва формулировката и е в четири истории, а не само една, и са в различни жанрове, и музиката е пак така филмова, медийна, с електроника, с перкусия, но с много силно симфонично начало. Всеки един диск разказва история, която аз съм си измислила… Мисля, че това е много важно за всеки творец - да намира време да пише свои собствени произведения, които не са за клиенти, защото тук аз мога да експериментирам и да правя това, което ми харесва. Започнах да пиша преди пет, шест години и вече съм решила да издавам всяка година диск с моя музика, която не е към филми“.
Срещаме се в Музикалната академия, по време на репетиция за концерта на 14 март.
„Завърших музикалната академия през 1990 г. със специалност „Теория на музиката“. Това е бил периодът на най-голям растеж за мен като музикант… Пеех в хора на Васил Арнаудов, който беше изключителна школа, и много съм обичала „История на музиката“, „Полифония“. Обичах професорите си, тачех ги. Това беше щастлив период от живота ми на учение и на изграждане като музикант“. Питам я, дали е усетила разлика или дали е срещала трудности в ученето, тъй като след като завършва Академията, заминава за Съединените щати. „Нашата образователна система е много силна, много добра, ние учим много сериозни дисциплини, особено за теоретици и композитори, школата в България е много силна. В Америка научих модерната музика, музиката на ХХ век…, научих и много модернистични техники, обаче музиката, която винаги съм писала е била тонална и драматична и затова усетих, че трябва да пиша за филми.“
Първите си творби Пенка Кунева пише на 7 години - „Рибки“ и „Зайче на полянката“. „Не съм знаела, че се композира и за двете ръце, затова бях написала нотите само за дясната ръка“ – смее се тя. През 1979 г. участва с театрална детска трупа, за която създава 20-30 пиески в асамблеята „Знаме на мира“. След това цяла година обикалят по детски утра в събота. Тя е на 12 години и вече има самочувствие на композитор. „За мен това беше чувство за идентичност. Това ми даде голям тласък. Започнах да мисля за себе си като за композитор“.
Друг голям стимул за нея е, когато в 10 клас на музикалното училище в София изпраща своя песен „Предпролетно“ на конкурс в Япония и тя получава голямата награда. „И тогава си казах, че ако тази песен получава награда, значи наистина трябва да се фокусирам върху композирането“.
С огромно удоволствие пише музика за театър, а първата й голяма композиция е струнен квартет, поръчан през 1995 г., когато вече e в института „Дюк“ в Северна Каролина.
След като завършва, се заема с писането на филмова музика. „Тя разказва истории. Реших, че това е моето истинско поприще“.
Първата филмова партитура на Пенка Кунева е за филма за Дориан Грей през 2002 г.
Най-голямо влияние върху нея оказва композиторът Стив Жаблонски. Вече 14 години тя е негов асистент и оркестратор. „Той ми повлия да пиша запомнящи се теми, ясни теми, много изчистена оркестрация“.
Как успява?
„Труден е пътят на жената в света на забавленията. Там има големи бюджети и най-лесно е да се вземе вече утвърден композитор. На жените им отнема повече време да се утвърдят. Изисква се голямо посвещение и много години на работа…Аз съм вече 19 години в Лос Анджелис, 28 години съм професионален композитор и все още правя стъпки нагоре, все още работя по своето утвърждаване. Аз съм на 51 години – това е целият ми живот. Много малко хора биха поели такъв тежък път, няма никаква гаранция, че ще се постигне успех, а и финансова осигуреност – такова нещо изобщо не съществува…“
В момента работи върху документален филм, видеоигра, телевизионно шоу. Поставила си е и друга цел – да започне да пише музика за студийни филми, тъй като до сега е работила само с независими продуценти. Освен това смята, че вече е достигнала до една фаза в своя живот, в която може да избира проектите, в които да се включва. „За мен е важно да работя върху проекти, които имат морално и духовно съдържание за мен самата… Аз съм идеалист, цял живот съм била идеалист и такава ще остана“.