Със сигурност всеки, който е бил в този край на България, няма как да отрече, че вършечката котловина предлага прекрасни места за отдих, спорт, климато-и балнеолечение. Не е случаен и фактът, че през 1950-а година Вършец е обявен за национален курорт. Всъщност, като място за практикуване на здравен туризъм, той е познат от векове, а за рождена дата на курорта се смята 1850 година, когато вършечанина Димитър Лучков е излекуван с помощта на минералната вода.
В началото на XX век, първата баня, построена през 1910 г., се оказва тясна за прииждащите болни. Затова през 1930 г. е вдигната втора, по-голяма, изградена в античен стил. Построено е и прочутото Банско казино, което е и първото в България. Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият "хладен" извор е с температура 32 градуса. Освен минералната вода в гр. Вършец и близкото село Спанчевци, районът е характерен и с красивите си природни кътове, като местностите "Зелени дел","Водопада", "Иванчова поляна", "Червени камък", хижа "Бялата вода" и други.
Само на 12 км. от Вършец под връх "Тодорини кукли" се намира и Клисурският манастир, основан още през първата половина на XIII век. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата, а манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен и екотуризъм. Но да се върнем към Вършец. В последните години къщите за гости и хотелите се увеличават, което говори за засиления интерес към курорта. Освен безспорните природни дадености и културно-историческото наследство, Вършец предлага на своите гости и богата културна програма, особено през пролетта и лятото.
През лятото също няма да скучаете, ако решите да посетите Вършец, казва Даниела Лилова, експерт в Туристическия информационен център на Вършец.
Ако вече сме ви убедили, че си струва да посетите Вършец, в никакъв случай не пропускайте да опитате и от млечните сладости на местното производство на сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко, залагащо на така популярните в Европа био и еко стандарти.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..