Какви са решенията и предлаганите промени
Едно от исканията на родителите на деца с увреждания е свързано с изработването и приемането на закона за личната помощ, който да даде възможност наистина за независим живот на децата с увреждания, на хората с увреждания и на техните семейства. Едно по-справедливо организиране на асистентските грижи и едно по-ефективно харчене на публичните пари, които така или иначе се отделят за хората с увреждания. Една възможност хората с увреждания сами да организират и да управляват собствения си живот. Това наистина е една висока цел, към която се стремим.
Кое е различното - категорично се премахват проектният принцип при предоставянето на асистентски грижи. Според мен не е нормално хората да чакат от проект на проект, от програма на програма кога ще могат да вземат асистенти или да бъдат асистенти за подкрепа на своите деца с увреждания.
Наистина от една страна ще се даде възможност за развитие и за управление на живота и на семействата на децата с увреждания. От друга страна ще се оптимизира финансирането на този сектор. Всъщност, тези промени могат да бъдат направени в рамките на бюджета, който се отделя и в момента за асистентски грижи, за чужда помощ, за целева помощ, за придружител, тоест в рамките на тези 169 милиона…
Капка Панайотова от Център за Независим живот – организация, която преди 15 години беше основно инициатор на необходимостта да има закон за лична помощ в България:
Днес е особено време за мен, защото за първи път има чуваемост за нещата, за които говорим. Ако се случи това, за което видяхме, че има решимост и от страна на госпожа Мая Манолова, това ще бъде истинска политика и убедена съм, че няма да има ощетен. Напротив, много хора ще почувстват качествена разлика в живота, който водят.
Наистина това е механизъм, който е в полза на обществото, което харчи пари така или иначе за хора с увреждания.
Ползата ще бъде за хората с увреждания и техните семейства и не на последно място - ще е от полза и за пазара на труда.
Чуйте още.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...