Васил Сотиров: Едно произведение задължително трябва да има хрумка. И да докосва...

Автор е на повече от 15 книги, повечето от които – със стихове, но има и епиграми, разкази стихове за деца. Гордее се с преводите си на Франсоа Вийон и Реймон Кьоно („Упражнения по стил“). Носител е на много и различни награди. Негови произведения са влезли и в читанките.

Роден е в семейство на художници, но признава – по-лесно му било да избяга от тяхната сянка. Харесва стария Пловдив, но все пак казва София си е моят град… Познава и централната част на столицата, и панелната София.

Работил е в много вестници, плюс радио, плюс телевизия, в анимацията…
Не рисува, но има здраво приятелство с карикатуристи (работил е в сп. „Карикатура“), те го имат за техен кадър…

Разказва и за детския си спомен от филм за Рембранд, за да стигне до извода, че изкуството понякога е по-силно от самия автор.
Познава и е работил с много актьори, композитори - Асен Кисимов, Васил Попов, Славчо Пеев, Ириней Константинов..., Найден Андреев, Борис Карадимчев...
В момента продължава да пише… каквото му се пише.
Не бездействам, де…
Очарован е от срещите си с децата (първи и втори клас)...

Тъй рече Васил Сотиров
лирико-сатирик, писател, сценарист и преводач:

• Човек трябва да се впише в своето време, друг начин няма. Всяко време може да те провокира за поезия, зависи как гледаш на него.

• Литературата не е състезание. Думата конкуренция не е подходяща. Има място за всеки. Най-важното за всяка литература е да бъде многообразна. Да има различни гледни точки. Да докосва определени кръг читатели (не може - всички).

• Едно произведение няма ли хрумка, си е 100% графоманска работа.

• Предпочитам кратките форми, защото съм мързелив. (бел. а. – айде де!)

• Преводът е много полезен за писателя. Защото може да преодолее личното си его. Уважавам тези, които са склонни и способни на творчески превод.Достатъчно е да споменем Валери Петров и Кръстан Дянков, за да припомним, че България е имала не само добри преводачи, а се говори и за цели школи.
  При превод на поезия трябва много добре да владееш формата. Тя не трябва да е проблем, а да се концентрираш върху пресъздаването на авторовия стил.

• Чувствам се като у дома си, защото съм работил немалко години в БНР...