Кметът на Царево - един (и)деен кмет

Разговорът ни започва от Рибения фест, който току-що е приключил и завършва с друг фестивал - Джурджуната, който пък предстои на 14 септември. Но между тези две по-скоро празнични и весели посоки, става дума за много други градски (защото Царево винаги, ама винаги си е бил(о) град), регионални, морски и странджански теми.

Всъщност Георги Лапчев държи да отбележи, че Рибеният фест не е за закриване на сезона (каквито са асоциациите често), а един от многото фестивали в Царево, може би най-многолюдният. Близо 15 хиляди посетители събира той, от които 10 хиляди са софиянци.Идват на пристанището заради готварските изкушения и състезания, музикалната програма, изненадите и... фойерверките (подготвени от френски екип тази година). Кметът на градчето с усмивка споменава, че на сутринта след събитието в социалните мрежи Царево е споменавано често като "малкия Дубай".
"Аз не мисля, че сме малкия Дубай, ние сме си Царево и си имаме своя чар, но по фойерверки можем да се сравняваме, защото нашите бяха много добре изработени. Те се правят по вълноломната стена, която е дълга половин километър и е наистина уникално." Добрата формула за един фестивал, според госта ни е "място и сърце" - мястото е пристанището, а сърцето е "най-големият риболовен флот от малки лодки". Така и започва Рибеният фест - като събитие на рибарите и прераства във фестивал. А пристанището - то е "източната порта на Европа - първото пристанище, погледнато от Югоизток в ЕС. Отдавна се борим за проекта за рибарско пристанище, той е готов, изчистени са всички детайли, който го е виждал, споделя, че това е най-добрият такъв проект, защото успяхме да организираме най-важното - посоката на постоянния вятър.  Очакваме всеки момент финансиране и да бъде дадено разрешение за строеж. Това ще промени изцяло концепцията на Порт Царево, защото ще отдели двете пристанища - рибарското и яхтеното и ще има място за всички. В момента имаме 700 лодки, регистрирани тук и мястото не достига."

Аз питам за дълбочината и възможностите в Царево да спират круизни кораби. Отговорът е бърз - "нашето пристанище наистина има ISPS код, който в момента сме спрели, който позволява на такива кораби да навлизат в пристанището, имаме организация, имаме митница.  И това ще стане, но на един следващ етап".

Чуйте целия ни разговор с Георги Лапчев - за старанието да бъде запазен характерния чар на малкото градче, да не се тръгва в посоката на презастроения модерен курорт, за уникалността на Царево - "два града има в света, които са на три залива - Царево и Рио де Жанейро", за това, че от 60 процента от територията на градчето се вижда морето.

"Нашата политика е да не продаваме плажове и квартири, ние продаваме спомени. Насочили сме се в посока повече паркове, градини, велоалеи... целият пристанищен залив да бъде обграден със зелена зона ... всички те се заключват в голямата морска градина, която също предстои да бъде облагородена и да стане още по-хубава, деликатно ще пипнем зони за деца, за развлечения. Сериозен анонс за белите скали - пътечка, осветление. поредица от проекти, реализирани с помощта на европейската солидарност. Крайбрежни алеи, връзки между Стария и Новия град.

Ще чуете и много интересен (и с чувство за хумор) коментар за времето в Царево и честото разминаване между прогнозите на синоптиците и реалността в "същинския юг".

Община Царево представлява 64 км крайбрежна ивица, "което е една пета от морската граница на България и в тази една пета много рядко вали, заради една климатична особеност - тук е границата между субтропика и умерения климатичен пояс и това обуславя едно съвсем различно време тук."
Връх Папия в района е по-добър ориентир от прогнозите на синоптиците. Ако се вижда ясно - всичко е наред, ако има мъгла - рибарите търсят залив, времето ще се разваля.

Сезонът в община Царево хич не е бил лош, даже напротив. И продължава. Сега е времето на паламуда. Не само че има много, но и е едър - коментира инж. Лапчев.

Специално място в разговора ни с кмета на Царево отделяме на фестивала Джурджуна - една местна дума, която обединява сядането заедно на маса, разговорите, забавлението, пеенето и цялата онази градска бохемска традиция на бардовете още от 60-те години. "Джурджуната" е много присърце на Георги Лапчев. Ще цитирам разказа на госта ни за Борис Карадимчев, големия ни композитор, който много месеци в годината прекарва в Царево - "като го питали в София какви са тези хора, мичуринците, той им отговарял - абе, много странни такива едни, само ядат и пият и даже ги мързи да крадат".

Кога е най-хубавото време за местните, любопитствам аз. "Когато сезонът приключи и летовниците си заминат... тогава идва времето на дългите маси, на паламудите, на гроздето, на младото вино. Всичко това ние много си го ценим."

Септември (че и ранният октомври) препоръчва кметът на Царево на всички - "ето всички риби излязоха, сега е времето на кулинарния туризъм, рибата излиза и се приготвя на момента". Така че сезонът определено се удължава, а започва от края на май (за когато Георги Лапчев има идея за друг фестивал).

Изобщо Царево се променя, центърът се ремонтира "по-скоро като арт-инсталация, нощем свети по един много интересен начин и много хора просто си седят и гледат морето" и връща обратно мнозина, които са го били "отписали".

Къде ходи на море кметът на Царево?! Отговорът идва веднага - "в Царево, разбира се, тук ми е най-близо, най-приятно, най-лесно. Имал съм щастието много да пътувам, хубаво е и в Гърция, и в Испания, и в Португалия, но нашето море по нищо не им отстъпва".

Самият Георги Лапчев (като истински жител на Царево) може и да лови, и да филетира, и да приготвя риба. Като питам за най-добрия начин за приготвяне на паламуд, той през смях отговаря, че „паламудът го оставяме на вас, софиянците, ние обичаме да ядем лефер, калкан през пролетта и други интересни риби, ето сега преоткриват скорпида. Понаучихте я, беше си скрита наша рибка..."

Така че елате в сезона на прясната риба в Царево, елате на Джурджуната на 14 септември, пък и след това. Ако искате да сте като познавачите и местните. Какъвто е кметът Георги Лапчев, който казва, че "Царево си беше моето място и си остава моето място". Лесно е да му повярва човек.