С 3D принтиране у нас може да се правят модулни къщи при бедствия

Снимка: https://uacg.bg

Подобно на конвенционалното строителство, основна роля при използването на 3D принтиране за строителни цели има бетонът. Методът служи предимно за изграждането на макети, на модели и по правило няма за цел построяването на сгради. Първият проект за изследването на възможностите и предизвикателствата при приложението на технологията с цел изграждане на сгради, на съоръжения, архитектурни елементи е на Университета за архитектура, строителство и геодезия, обясни пред Радио София доц. Румяна Захариева. Проектът е финансиран от Центъра за научни изследвания и проектиране и води до създаването на подходящ материал за 3D принтиране, наречен условно "бетон", но всъщност е финозърнест и прилича повече на строителен разтвор. Интересното в случая е, че създаденият материал притежава качествата на високоякостен, дори на супер високоякостен бетон. Използваната пясъчна фракция е от чист кварцов пясък, но желанието на екипа е частично той да бъде заменен от преработени строителни отпадъци - керамика, рециклиран бетон или смелена на прах минерална вата.

Доц. Румяна Захариева

Друга основна цел на разработката е създаването на национално ноу-хау, с което да може да се участва в проекти и да бъде привлечено финансиране за създаването на първата 3D принтирана сграда в България. Последната част от проекта - създаването на екструдер за бетонната смес и наемането на индустриален робот за придвижване на екструдера засега не е осъществена поради ограничения в бюджета, уточни доц. Захариева.

Идеята на 3D принтирането е да се избегне класическия стоманобетон, защото това би ограничило най-голямото предимство на технологията - бързината и свободата на формите. От друга страна досега никой не е принтирал хоризонтални елементи или казано иначе плочи. За тях се налага, когато се принтират, да бъдат подпирани с кофраж, както при традиционните технологии.

Доц. Румяна Захариева подчерта, че е най-важно да бъде определено за какво може да бъде използвано 3D принтирането в България на настоящия етап. Според екипа от УАСГ има две основни направления - изработване на авангардни архитектурни форми, като спираловидна стена например, или бързо роботизирано изработване на малки модулни сгради в райони, пострадали от природни или антропогенни бедствия.