Швеция постига най-добрите резултати в Европа по пътна безопасност и успява да сведе жертвите до броя им такъв, какъвто е бил през далечната 1923 г., когато за разлика от днес е имало значително по-малко автомобили на пътя. Рикард Косини казва, че това е в резултат от много неща.
"Една основна промяна, обаче, беше направена през 1997 година. Тогава парламентът ни прие "Визия нула". Това беше голяма промяна в мисленето за всички шведи, за шведската администрация и ни накара да преосмислим начина, по който възприемаме пътната безопасност. В нашата система имаме споделена отговорност, в която предприемачите и инженерите са отговорни при смърт, но ние, като oтделен индивид, когато напуснем дома си и се включим в движението, също носим отговорност за безопасността на другите", посочи Косини.
"Не съм запознат с действията по вашата безопасност", каза той относно нещата, които можем да интегрираме в България, за да изградим по-добър модел за пътна безопасност, но посочи ключовите фактори в Швеция.
"Един от тях е провеждането на политики на най-високо ниво - от политици по най-високите нива на властта. Трябва да е ясно за всички каква е основната цел, като в също трябва да изградите силна администрация, която да има водеща роля, да използва опита на всички останали агенции и да се вслушва в тях. Трябва всички да взимат участие, да се срещат редовно и да постигат прогрес към общата цел. Трябва политиките за постигане на пътна безопасност да са общодостъпни, така че обществото да ги припознае", допълни Косини.
"Трябва да имате силни и ясни политики, които да не бъдат интерпретирани различно от основната идея, която е пътната безопасност и запазване на човешкото здраве", каза още Рикард Косини.
Целия разговор на Божидар Янев с Рикард Косини - чуйте в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...