Проект в сферата на националната сигурност ще предотвратява рискови събития като тероризъм, пожари, наводнения или земетресения. Краткото му име е Квазар или Квантова комуникация и интелигентни системи за сигурност и управление на риска. По-голяма част от средствата са европейски, но има и национално съфинансиране.
Партньори по проекта са Институтът по роботика на БАН, който е водещата организация, Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Институтът по металознание, Техническият университет в Габрово, Националният военен университет и Висшето военноморско училище във Варна. Посредством центърът „Квазар“ висшите технологии ще бъдат използвани не само за националната сигурност, но и за индустрията, каза директорът на института по роботика при БАН акад. Чавдар Руменин:
За първи път държавата организира и дава възможност на учените, на изследователите да се дадат едни достойни средства -13,5 милиона лева, за да може да се постигнат тези резултати, които са адекватни на научните изследвания. Целта е с тези средства да се оборудват с най-съвременна апаратура повече от 20 лаборатории на всички партньори по проекта, да се проведат едни авангардни изследвания в областта на квантовата комуникация, на приложната роботика, на сензориката и чрез тези технологии да можем да посрещнем предизвикателствата на тероризма, на природните бедствия и на други събития, свързани с критичната инфраструктура.
Проектът е изпълнен по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, а центърът ще продължи да работи поне още пет години. Съвсем скоро ще има и интернет страница, на която ще можем да се запознаваме с постиженията на учените.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..