Александър Илиев е известен мим, театрален и филмов режисьор, доктор на изкуствознанието, преподавател (професор), екстремен спортист, майстор по бойни изкуства, йога, автор на над 20 книги – научни трудове и художествена литература, антрополог, пътешественик, полиглот. Три пъти е вписван в книгата на Гинес за рекорди – високопланински маратон Еверест-Непал (1993), в България повече от денонощие играе пантомима (1994), организира и участва концерт-спектакъл на 5350 надморска височина с участието на други артисти и музиканти, сред които Теодосий Спасов, Дони, Коцето Калки, група „Ом“ и др.
Казва, че пантомимата е в основата на актьорската изкуство и че тя е празникът на човечеството. „Запалил“ се е в казармата, където прави и пръв опит в това изкуство.
Но дарбата е като рудата, никой няма да си сложи руда за пръстен, нужен е дълъг процес, за да стане 24 карата.
До неговите карати стига с труд и учене – единствения известен начин…
Обяснява, че най-трудно с пантомима се пресъздават абстрактните понятия. Мислите, историите, дори виц могат да се изиграят.
Всъщност историята на човечеството е поредица от много истории.
Роден е в София през 1956 г. Семейството му го е научило на труд и честност. Артистизмът може би е наследен по бащина линия. Дядо му е композитор, поет и писател, преводач, баща му е работил в киното. На 4 години вече е смятал и можел да пише. На училище е приет на 6. В ученическите години е имал прякори (Големанов, Менделеев) заради прояви като артист и поредицата шестици по химия. После учи няколко години в Техническия университет (ВМЕИ), където участва в кръжок по пантомима, прави формация с известния Димитър Туджаров – Шкумбата. В НАТФИЗ (тогава – ВИТИЗ) го приемат от раз, след това завършва антропология в университета на Театъра на нациите (Испания) при великия Жан Луи Баро, а след това и учи и пътешества на Изток…
Когато видиш с очите си левитация, телепортация на предмети, когато види доказателства за прераждане, или оглупяваш, или отиваш да видиш какъв е принципът. И досега има поне 30 въпроса, на които не мога да отговоря…
След като е посетил десетки страни по света, той е убеден – щастие има навсякъде. Неговият учител Далай Лама съветва: Всеки ден прави нещо, което да те ощастливи. Будизмът го е научил, че има два свята – на болката и на щастието. Защо трябва да ни боли, когато можем да сме щастливи?
Срещал се е с Чарли Чаплин (и разказва как). Той е извън времето. Защото е обикновен, изразителен и разказва за скърбите и щастието на хората по света.
Пътуващият човек разширява съзнанието и светогледа си, убеден е Александър Илиев. Когато човек посещава нови места, открива и изследва непочнати територии, той не е просто обитател, а активен строител на живота, който му предстои.
Има специална система, по която е научил 21 езика (чуйте как точно).
Твърди, че за екстремния спортист първото най-важно нещо е психиката.
Общуването, енергията на другите хора са ключови и за твоето зареждане. Важен е и графикът. Буда е казал: Който не планира, планира провал…
Човек трябва да се среща с хора, които да го развиват. Да избягва енергийните вампири...
Нека не забравяме, че и Чаплин, и Леонардо да Винчи са имали 24 часа, както и ние. От нас зависи да разгърнем потенциала си.
Българите трябва да се облегнем на корените си – народното творчество, неравноделните тактове, обреди и обичаи. Да запазим приспособимостта си, предприемчивостта си, да развиваме таланта.
Обяснява как трябва да се стимулира учещият, да се поощрява всяка направена крачка, а не да ми казваме колко е некадърен.
Дай на човека крила и той ще полети…
В момента Александър Илиев планира да издаде христоматия на зрелищния театър в 8 тома. Да извади бележките си от книгите които е прочел и да подреди кой как през вековете и виждал и оценявал театъра.
Най-вкусна е водата от извора…
Чуйте целия разговор на Георги Нейков с Александър Илиев.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..