Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Райна Княгиня - между седемте куршума, затвора и триумфа на националното самосъзнание

Снимка: bg.wikipedia.org
Катя Зографова, литературовед и писател, автор на книги за жените в българската история, беше наш гост в „Радиопроемница“, за да ни разкаже и припомни за героините, войводите, смелите жени, повели народа ни напред към свободата.

Една от тези жени е Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня. Тя е българска учителка и акушерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието Райна Княгиня го развява редом с Бенковски - смелост и дързост за едно младо момиче със сукманче.

Истината за знамето, обаче, е много сурова, споделя Катя Зографова, защото първата заплаха за Райна Княгиня идва от самия Бенковски.

Катя Зографова разказа, че има един изначален спор дали наистина Райна Княгиня трябва да бъде в националния пантеон, защото е била заплашена от Бенковски, че ако не ушие знамето, той ще „пусне“ 7 куршума в челото ѝ. Тя започва с една вътрешна съпротива, посочва Зографова, а турците, допълва тя, се подиграват с нея и с това, че е наричана Райна Княгиня.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания, оставена е на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.

След като изтърпява тези страдания, заболява от костна туберкулоза, но въпреки всичката болка, тя не се отказва при разпитите от това, че е ушила знамето. Катя Зогравова пояснява, че Райна Княгиня никога не шикалкави, никога не се отрича от действията си в затвора, лишавайки турците от възможността да я изпитват отново и отново, а те, допълва Зографова, са го правели с удоволствие и не са могли да повярват как това младо момиче е толкова дръзко.

Според Катя Зографова дали тя лично е пожелала да носи байрака, или е обзета от „пиянството на един народ“, не е ясно, но когато панагюрци излизат по улиците, Райна Княгиня взима знамето и изведнъж момичето с късо сукманче се преобразява и цял ден е начело на триумфирането на националното самосъзнание.

Още за Райна Княгиня - чуйте в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Саша Мякиля, композиторът Минко Ламбов и цигуларят Светлин Русев в подготовка за премиерата

Концерт "Вдъхновение"

Минко Ламбов за предстоящата премиера  на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..

публикувано на 26.01.25 в 11:55

В очакване на Анна Нетребко

Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..

публикувано на 26.01.25 в 10:51

Музиката в картините от изложбата "Европа в България"

Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини?  Кога и как се осмисля..

публикувано на 26.01.25 в 10:27

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03