Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Хариета Манолова: При аутистичните разстройства няма еднакви случаи, всяко дете има свой път на развитие

Индивидуалният подход при терапията е много важен, необходими са ежедневни занимания - поне 20 часа седмично, казва психологът

Снимка: БГНЕС
Теориите за възникването на аутистичните разстройства, за развитието им и изобщо разбирането за тях са доста противоречиви до 80-те години на миналия век, когато се налага разбирането, че детският аутизъм не е психотично разстройство, нито пък ранна форма на шизофрения, каквито описания е имало в миналото, а най-вече дефицит на комуникационните способности. Това съвсем естествено води до сериозна промяна в терапевтичните стратегии, като интервенциите се "преместват" извън психиатричните клиники и медицинската дейност, обобщават специалистите от Клиниката по детска психиатрия „Свети Никола“ към Александровска болница. Под тяхно ръководство у нас се реализира двугодишен проект за ранна диагностика, благодарение на който да разпознават аутизма бяха обучавани лични лекари и учители от детски градини и ясли в цялата страна.

Стигматизира ли се това състояние у нас, какво е значението на ранната диагностиката и адекватна навременна терапия, за да бъдат преодолени дефицитите - потърсихме мнението на клиничния психолог доц. Хариета Манолова:

"Колкото по-рано, толкова по-добре. Мога да кажа, че благодарение на усилията и на специалистите, но и на родителите, сензитивността към проблема нараства. Това го забелязваме по децата, водени от родителите в клиниката на все по-ранна възраст. При нас вече идват родители, които искат консултиране на техните деца, дори и при под 2-годишна възраст, което е много радостно. Тогава не може и не би трябвало да се поставя диагноза "аутистично разстройство", но може да се забележи проблем в развитието и да се набележат мерки. Това правим ние психолозите - когато забелязваме задръжка или изоставяне в някоя от областите  даваме препоръки на родителите по какъв начин да се стимулира развитието на детето и при какви специалисти, което дава резултат".

Доц. Манолова посочи, че в най-ранната бебешка възраст, индикация за евентуално развитие на такова разстройство, може да бъде липсата на реакция от детето при влизане на майката в помещението или избягването на контакт с нея. В малко по-късна възраст индикация може да липсата на желание за имитация на действията на по-възрастните - нещо, което по принцип правят децата.

При аутистични разстройства психолозите забелязват и т.н. "перманентност на обекта" - феномен, описан за първи път от Фройд, посочи специалистът:

"Малкото дете, между 8-месечна и едногодишна възраст, губи интерес към предмет, който вече не е в полезрението му - покрит с кърпа, или скрит зад шкаф. Не опитва да го намери, а губи интерес. Това е първият когнитивен конструкт, който е основа за интелигентността и развитието на мисленето. Това е първата представа за обекта - че той съществува, дори и извън нашето полезрение. И е тясно свързана с емоционалната сфера - присъствието и отсъствието на майката (т.е. детето да знае и да се успокоява, че майката не е "изчезнала", че съществува и ще се върне при него). Това е нещо, което при аутистичните деца се развива чак след 4-годишна възраст".


Доц. Манолова отбеляза, че често специалистите не са запознати в детайли и подробности за проявленията на аутизма в най-ранната възраст. Тя посочи, че предстои въвеждане на скрининг за рисковете за развитие на подобни разстройства, който да се прилага от личните лекари.

Характерното за аутистичното разстройство е това, че е с различна тежест при различните деца и затова индивидуалният подход в терапията е много важен. Активността на родителите - също.

Психологът отбеляза, че често родителите търсят алтернативните методи, а те може да бъдат и опасни за детето. Необходими са ежедневни занимания с детето - поне 20 часа седмично. Терапиите са изнесени от психиатричните заведения - извършват се в различни дневни центрове, но все още тези услуги не са достатъчни, посочи специалистът.  

Още подробности - чуйте в разговора с клиничният психолог доц. Хариета Манолова от Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“!


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35